В момента се прави трети опит за изваждане на скъсаната тръба и ако той е успешен е възможно газопроводът да заработи и по-рано от очакваното. Разбира се възможен е и вариант този опит също да бъде неуспешен и строителството да се забави допълнително.
При сегашната ситуация българската „Булгартрансгаз" и румънската „Трансгаз" са повикали експерти от големи инфраструктурни фирми, които имат опит в изваждането на тръби от земята. Всичко останало по самия проект е готов, само трябва да се съединят двете тръби под Дунав и да се направят последни изпитания на налягането.
От газовия ни оператор за момента не коментират дали изпълнителя на проекта ще плаща неустойки за забавянето или това е част от форс мажор клаузата на договора.
Освен тази тръба българският оператор планира да изгради и още един газопровод, който да дублира първия.
Припомняме, че страната ни може да получава от Румъния едва по 500 млн. кубични метра газ годишно, докато ние можем да транспортираме за северната ни съседка по 1,5 млрд. кубика. В бъдеще е предвидено чрез компресорна станция на румънския бряг да бъде увеличен капацитета за доставки на синьо гориво за страната.
Интерконекторът е от особено значение за страната ни и по специално през тази година. Причината е в обтегнатите отношения между Русия и Украйна, които могат да доведат до проблеми с газовите доставки за Европа през есента и зимата. Така ако на страната ни бъдат прекъснати доставките по единствената тръба от Румъния - тази през Исакча, то у нас може да настъпи нова газова криза. Заради това и „Булгартрансгаз" се опитва да осъществи проекта преди настъпването на зимата.
Страната ни има възможност за реверсивни доставки на природен газ от Гърция, в случай на нужда. Това може да стане по сега съществуващия газопровод Кула-Сидерокастро. Планира се за в бъдеще подобна реверсивна връзка да бъде създадена и край румънския град Исакча. Така страната ни ще може да получава в случай на нужда и румънски газ.
Тази връзка е едно от най-бързите решения на проблема с българската зависимост от природен газ, заяви и енергийният експерт Христо Казанджиев. Той припомни, че за страната ни е най-важно да изгради възможно най-бързо интерконеторите си със съседните страни.
От „Булгартрансгаз" припомниха, че продължават да работят по изграждането на газовата връзка с Турция. Преговорите за нея се точат от началото на годината, но не е ясен резултатът от тях. Очаква се през септември да бъде представен и финансовия модел за изграждането на новия газопровод за Гърция между Стара Загора и Комотини. В момента текат отчуждителните процедури по него. Изграждането на тръбата обаче не е поверено на „Булгартрансгаз", а на смесеното дружество ICGB (Interconnector Greece-Bulgaria), в което половината от собствеността е на Българския енергиен холдинг.
Искаме пари от Европа за разширението на Чирен
„Булгартрансгаз" ще кандидатства пред Европейската комисия и за отпускане на средства за проучване на възможностите за увеличаване на капацитета на газовото ни хранилище Чирен. Апликационната форма за това вече е подадена и сме поискали от Брюксел 9 млн. евро за проучванията. Очаква се те да продължат около две години и след това да бъде решено колко нови сондажа трябва да бъдат направени в Чирен, за да се разшири хранилището до размери, позволяващи му да осигурява нужните количества газ за потреблението в страната през зимата.
Стари проучвания на хранилището показваха, че ще трябва да бъдат направени 3-4 нови сондажа, за да се увеличи капацитета. Очакваше се това да струва около 400 млн. лева.
За момента не е планирано отклонение от Чирен, което да свързва мегапроекта „Южен поток" с него. Такова отклонение обикновено се прави покрай големите газопроводи.
Захранваме с природен газ Силистра до края на годината
Строителството на газопровода Добрич-Силистра е почти завършено като в момента се полагат последните 700 м от тръбата. Заради това от „Булгартрансгаз" са планирали до края на годината индустриалните потребители в Силистра да бъдат газифцирани, а впоследствие частна фирма може да извърши и битовата газификация в града.
80-километровият газопровод се очаква да струва малко над 12,3 млн. евро като по-голямата част от средствата са дадени от Международния фонд „Козлодуй". За сравнение приблизително толкова средства се очаква да даде „Булгартрангаз" за присъединяване на българската газопреносна мрежа към газопровода „Южен поток". Връзката ще бъде изградена на бъдещата компресорна станция „Провадия".
В скоро време се очаква да стартира и строежа на газопровода Чирен-Козлодуй-Оряхово. Прогнозната му цена е 15 млн. евро. Според плана за развитие на „Булгартрангаз" още следващата година трябва да започнат проучванията за строителство на газопровод до Свищов и Белене. За него все още няма яснота колко би струвал и какви количества гориво може да се доставят за двата дунавски града. Догодина също така трябва да е ясно проучването и евентуално да започне строителството на газопровода до Банско и Разлог. На по-късен етап към него се очаква да бъдат присъединени и с. Баня, както и Добринище.
За в бъдеще „Булгартрансгаз" е планирал изграждане на газопровод до Хисаря и Карлово, както и до Пирдоп, Златица и Панагюрище.
Бавят се доставки на природен газ от Девенци
Има забавяне при доставките на природен газ от находище Девенци, признават от газовия оператор. В момента между тях и компанията концесионер на находището все още текат преговори в коя точка да бъде присъединено Девенци към националната газова мрежа. Концесионерът на находището - Транс Атлантик Петролеум, планираше да започне доставки на природен газ от 2015 г. Дружеството има направено търговско откритие на синьо гориво и нефтени деривати отпреди две години, но не бърза да продава суровината си на пазара. Според предварителните проучвания край Девенци и Койнаре може да има до 1 млрд. кубични метра природен газ.
При всички тези проекти обаче се наблюдава известно закъснение от графика на работа. Това може да създаде сериозни проблеми за българския бизнес и потребители през зимата, особено в случай на спиране на доставките. В момента никой не говори и какви запаси от мазут имат топлофикационните компании. Според закона в случай на спиране на доставките те трябва да преминат на алтернативно гориво, за да не се налага да харчат природен газ. Повечето от топлофикационните компании обаче са в недобро финансово състояние и това им пречи да изпълняват законовите изисквания. Ясно е, че за момента страната ни продължава да нагнетява природен газ в Чирен, и нужните количества ще бъдат осигурени за началото на сезона. Ако се стигне до извънредни събития обаче не е изключено радиаторите в жилищата на хората отново да изстинат, както се случи в злополучната зима на 2009 г., пише econ.bg.