Серия от кражби в апартаменти слага на тръни русенската милиция през късната пролет на 1980 година. Почти не минава ден без сигнал за обрано жилище.
Почеркът навсякъде е еднакъв, но крадецът е неуловим. Причината е, че действа в различни райони на 300-хилядния тогава град, в избора му на „ловните полета“ няма никакъв алгоритъм и никой не може да предположи къде ще бъде следващият му удар. Очертава се само една ясна тенденция - не е пострадало нито едно жилище в района около ВИММЕСС /сега Русенски университет/. Другото общо във всички кражби е, че са все от апартаменти на първия етаж, и са извършени малко преди или малко след обичайната обедна почивка от 12 до 13.30 часа. И още нещо -
всички обрани са работещи, няма случай да са ужилени пенсионери
От домовете им изчезват пари, ценности и всякакви електроуреди, за които по това време търсенето изпреварва предлагането и продажбите на старо са бързи и на добри цени.
Слухът за неуловимия бандит обикаля града и хората са нащрек, но кражбите не спират. Само в един майски ден са извършени 12 кражби, но милицията дори няма време да си помисли, че това е най-лошият ден, защото още на следващия сигналите от пострадали хора са 20!
Психозата сред хората започва да расте. За два месеца са извършени над 80 кражби от апартаменти, като щетите от тях са за над 15 000 лева в пари, ценности и техника. Сред обраните има арменско семейство, което при вида на разхвърляния си дом изгубило ума и дума. Съпрузите имали у дома си половин килограм златни бижута, но те оцелели благодарение на жената, която знаела, че тайнственият крадец не рови в хладилниците за храна и мушнала съкровището там, увито в хартия като колбаси. Все пак арменците пострадали жестоко - скътаните у дома 1000 лева - сериозна за времето си сума- били изчезнали.
Въпреки че не разполага със солидни следи, няма заподозрени и всъщност няма ясна посока за разследване,
милицията е мобилизирана в най-висока степен
Целият личен състав е вдигнат на крак. Направени са графици за денонощни дежурства по кварталите, но докато униформени и цивилни пазят на едни места, се получава сигнал за кражба в съвсем друг квартал.
На поредната оперативка кварталният инспектор в единствения спокоен район - около ВИММЕСС, се досеща, че преди четири години е заловил студент за домови кражби, но не по такава стройна схема. Снимката на Ангел /името му е сменено/ е извадена от архива и е разпратена по управленията. Всички униформени, служители в администрациите и отрядници са инструктирани да се оглеждат за момчето и да съветват гражданите да не оставят входните си врати отключени.
Въпреки това Ангел е само един от заподозрените и не е поставен под специално наблюдение и проследяване. Той пък дори не подозира, че е станал толкова популярен сред милицията и сътрудниците й и в средата на юни се появява в Селеметя с касетофон, който обявява за продан. В центъра на махалата се събират доста любопитни, цената на техниката е съблазнителна и продажбата става бързо. Сред множеството обаче има око и ухо на милицията. Човекът
разпознава младежа от показаната му по-рано снимка
досеща се, че касетофонът е краден и решава да играе ва банк. Пита Ангел има ли още касетофони, защото много иска да купи един за децата си, но да е по на сметка и продавачът веднага откликва - „Имам, но трябва да дойдеш у дома“. Двамата тръгват към „Цар Освободител“, в началото на булеварда Ангел показва една къща и казва, че живее в нея, но води клиента в барака на двора. Отключва вратата и зад нея се показва като че ли пещерата на Аладин. Помещението е пълно с крадени касетофони, радиоапарати, магнитофони, радиограмофони и дори велосипеди. Клиентът купува един касетофон и веднага отива с него в милицията.
Като разказва какво е видял, вече никой в управлението не се съмнява, че незапомнената серия на неуловимия крадец е приключила. Създадена е организация за задържането на Ангел и след два часа той е арестуван.
По време на разпитите младежът си признава всичко, но има един доста съществен проблем.
При обиските в квартирата му не са намерени пари
а според жалбите на пострадалите са изчезнали крупни суми, които няма как да бъдат похарчени незабелязано за толкова кратко време. Няма ги и награбените златни накити.
Затова следва втори разпит, в който криминалистите притискат с отработени професионални тактики задържания и той омеква. Казва, че ползва квартира на таванския етаж в блок на ул.“Бозвели“ и посочва точния адрес. Стаята е преобърната и претърсена сантиметър по сантиметър, но пари пак не са намерени. Ангел наблюдава мълчаливо обиска, губи и последните си илюзии, че ще може някак да се измъкне ако не сух, то поне не много мокър от тази вода и накрая мълчаливо придърпва един стол под капандурата, качва се,
протяга ръка и вади изпод ламарината на покрива тлъста пачка с банкноти
При преброяването на място се оказва, че това са близо 5000 лева. На същото място, но в друг пакет, са намерени и задигнатите бижута.
След това групата се прехвърля към осветената от секретния сътрудник барака и намира в нея битова техника за десетина хиляди лева.
Размерът на плячката е наистина впечатляващ. С откраднатото спокойно може да се отвори голям магазин и рафтовете му да са пълни.
„Ако нашият човек не беше познал крадеца и не беше отишъл с него уж да си купи касетофон, Ангел нямаше да признае за превърнатата в склад барака и след излизането си от затвора щеше да има добри доходи само от продажба на откраднатото“, посочва оперативен работник, участвал в залавянето на Ангел. И допълва, че по това време милицията е имала силна агентура, която винаги е била от полза за залавяне на престъпници. В случая голяма заслуга за ареста на крадеца има и оперативният работник, който се досеща за кражбите му преди четири години.
Всички откраднати вещи и пари са върнати на собствениците им
Хората не могат да повярват, че това наистина се случва, а когато си видят вещите, мнозина питат за книгата за похвали, сигнали и оплаквания на милицията, която за кратко се препълва с благодарности и суперлативи.
По време на работата с Ангел става ясно, че той е от Стара Загора, учил е във ВИММЕСС през 1976 година, но е задържан за кражби от частни домове и е осъден на 3 години затвор.
След излизането си на свобода през 1979 година кандидатства отново в института и е приет
в специалността „Механизация на машини за селското стопанство“, но следването му продължава само шест месеца и пак се отдава на стария занаят.
Момчето е от добро и интелигентно семейство, майка му е медицински работник, а баща му - инженер. Родителите редовно му пращат пари, но Ангел решава да се снабди с пачки за морето, за да поживее като цар по черноморските курорти.
За целта той си изгражда много стройна система за кражби. В отключените жилища влиза от 12 до 12.30 часа и от 13.30 до 14 часа - минути преди собствениците да си дойдат за обед от работа или след като са тръгнали за работните си места. В това време Ангел пребърква набързо няколко апартамента и с колело се придвижва до друг квартал. Бижутата търси в нощните шкафчета, парите под дюшеците, в бюфетите и гардеробите, а техниката задига от холовете и кухните. Парите и ценностите носи в квартирата си на ул.“Бозвели“, а касетофоните и грамофоните във взетата под наем барака на бул.“Цар Освободител“.
За кражбите Ангел е осъден на шест години затвор и след излизането си отново кандидатства във ВИММЕСС. Този път обаче излиза като инженер, но никой в Русе не чува повече нищо за него.