"Христо ми се обади във фаталния ден и ми каза: "Живи сме!" По-късно отново се чухме, едва говореше и успя само да промълви: "Досега повръщах." От 2010 г., когато му беше поставена диагнозата, сме непрекъснато по болници. Лечението му струваше много скъпо. Само инжекциите струваха 1000 лева, а за всички медикаменти харчехме по 3200 лева на месец. Никой от БДЖ не помогна на съпруга ми, който до последно работи като машинист на пътнически влакове", споделя през сълзи почернената му съпруга Мария Колева.
Тя разказва още, че на 1 юни били на кръщене. На следващия ден мъжът й вдигнал висока температура и го заболял стомахът. Приели го в болница в София, но въпреки усилията на лекарите, 47-годишния Христо издъхнал на 5 юни.
Медиците установили, че причината за смъртта му е бактерия, която предизвиква чревно-вирусна инфекция. Абцесът сринал имунната система и допълнително увредил черния му дроб.
"Мъжът ми е десетата жертва на влака убиец. Не стига, че си отиде млад, а сега и застрахователи и банка ме притискат заради неизплатен заем. Преди 2 години Христо тегли заем от 8000 евро и едновременно с това му беше направена застраховка "Живот". Сумата не е изплатена, но след смъртта му кредиторите и застрахователите не искат да опростят заема и ме задължават да го изплащам", оплаква се Мария.
Занапред отчаяната жена ще разчита само на собствената си заплата от 300 лева, а трябва да се грижи и за двете им деца - на 11 и 15 години. В тежко състояние сега е и помощник машинистът на изгорелия влак. Георги Николов все още се бори с преживения ужас и от 2 години се е затворил в дома си.
След 5 години съдебна сага, през 2013 г. делото срещу тримата подсъдими служители на БДЖ - кондуктора, началник влака и бившия директор на поделение "Спални и специални вагони" приключи с условни присъди. Те няма да лежат в затвора, реши окончателно Върховният касационен съд през юли м.г.
Подсъдимите, солидарно с БДЖ "Пътнически превози" ЕООД, обаче бяха осъдени да заплатят 1,9 млн. лв. обезщетения на 19-те близки на загиналите във влака.