Но дребното селянче е също страстен сръбски и славянски националист, а отхвърлянето му заради ръста създава у него желание да се доказва. "Беше трудно да си представим, че той, който е толкова малък, тих и скромен, беше решил да извърши такова убийство", казва съдия на процеса срещу него, цитиран от тогавашната преса.
Принцип е роден през 1894 г. в отдалеченото планинско село Обляй в днешна Босна и е едно от деветте деца, от които само три оцеляват. Той напуска дома си на 13 години, за да заживее при брат си в Сараево, където съученикът му Васо Чубрилович си го спомня като "неспокойна душа, която не може да намери мира, сякаш винаги беше обладан от духове".
Биографът Драго Любибратич определя Принцип като "сдържан и спокоен". Но когато заговореше, "той можеше да бъде циничен и груб, настойчив и дори инатлив, много амбициозен и малко самохвалко", допълва Чубрилович. Страстен читател, поглъщащ приключенските романи на Уолтър Скот и Александър Дюма, той също така обича да пише поезия, но е твърде срамежлив, за да публикува стиховете си. "Книгите са моят живот", казвал често Принцип.
Политическо пробуждане
През 1912 г. Принцип се мести в Белград, където е повлечен от надигащата се вълна на гняв срещу Австро-Унгарската империя на Хабсбургите, управляваща големи части на Балканите по онова време. Първоначално той опитва да се присъедини към сръбската армия, след това към сръбското националистическо движение "Черна ръка", но след като го видели, те му показали вратата.
Според сръбския националист Владимир Дедиер двойното отхвърляне било "един от ключовите мотиви, които го накарали да предприеме изключително смелия ход, за да докаже на другите, че им е равен". Той успява да се присъедини към "Млада Босна", група революционери, вдъхновена от анархистки и комунистически идеи, идващи от Русия и Италия. През 1914 г., след като е обучен да борави с оръжия наред с другите членове, групата научава, че Франц Фердинанд, наследник на трона на Хабсбургите, ще бъде в Сараево. Те решават да се възползват от шанса си.
Стоманени нерви
Членовете на групата прекарват вечерта в кафенета в Сараево, Принцип дори има любовна среща. На 28 юни 1914 г. те обграждат колоната от автомобили на ерцхерцога по маршрута й. Първите трима не успяват да запазят нервите си. Четвъртият Неделко Кабринович хвърля бомба към императорската кола, но тя отскача и се взривява под колата отзад.
Кабринович опитва да се отрови и скача в река, но в суматохата е арестуван. Принцип обаче бяга, иска да завърши работата. Когато по-късно колоната от автомобили на Франс Фердинанд поема по грешен завой и трябва да спре и да се върне, 19-годишният младеж, който случайно се озовава на правилното място, пристъпва към колата на ерцхерцога и застрелва него и съпругата му от близко разстояние.
Последствията от тяхната смърт са огромни. Месец по-късно европейската система от съюзи сред великите сили въвлича континента в ужасите на Първата световна война.
Никакви угризения
На процеса срещу него по-късно през 1914 г., на който съдията описва Принцип като "слаб и нисък с продълговато жълтеникаво лице", той не изпитва никакви угризения за убийството. Заявява, че е "югославски националист, целящ обединението на всички югославяни". Принцип избягва смъртното наказание, защото е под 20 години, но по-малко от месец след това получава 20 години затвор и е хвърлен в единична килия.
В суровите условия, отслабен от недохранването, туберкулозата, от която страда, се задълбочава. Принцип се превръща в скелет и умира през 1918 г., няколко месеца преди края на войната.
Наследство
През 1920 г. неговите кости са ексхумирани и пренесени в Сараево, където са погребани и до войните на Балканите през 90-те години на миналия век той е любимият син на града. Но след годините на бомбардировки и снайперистки обстрел от сръбските сили народът на Сараево, сега столица на независима Босна, вече не искат да го почитат.
Две възпоменателни плочи на Принцип са премахнати, а мост, носещ неговото име, си върна името отпреди 1914 г. - Латинския мост. Паметта за Принцип продължава да разделя Балканите. Сега той е "такъв човек, какъвто пожелаят наблюдателите – герой, злодей, освободител, терорист", казва Тим Бътчър, британски историк, който пише книга за убийството.