Петър Порумбачанов: За нас беше важно да научим децата да обичат да учат

Петър Порумбачанов е от Силистра и е председател на Асоциацията за домашно образование. Със съпругата си Живка имат четири деца - Георги на 18 г., Никола на 12 г., Павел на 10 г. и Ралица на 2 г. Всички те не ходят на училище, а се образоват вкъщи. Порумбачанов е завършил „Счетоводство и контрол“ в Стопанската академия в Свищов и история във Великотърновския университет. Сега е миниджър на търговска фирма. Той беше в Русе, за да сподели своя опит в домашното образование в рамките на Четвъртата международна научно-практическа конференция „Съвременни тенденции за сътрудничество между училището и семейството“.

- Господин Порумбачанов, какъв беше вашият мотив да изберете домашното образование за децата си?
- Нещата не са толкова прости и всъщност аз се радвам, че е така. Имам предвид нормативната уредба в България, тъй като ако домашното образование беше свободно, вероятно резултатите нямаше да са толкова добри. Това е моето заключение след 18 години преподаване. Най-големият ми син догодина завършва гимназиалното си образование, а останалите три деца са по-малки. Когато Георги, най-големият, трябаше да тръгва на училище, тогава нямаше нито едно семейство, което да има опит в домашното училище, но пък вече се говореше. Познавахме само една фамилия, която пък беше емигрирала в САЩ. Там има хиляди форми и програми за обучение и синът им е вече в колеж.
Не беше лесно, но направихме следното - взехме лист хартия и започнахме да пишем плюсовете и минусите за това дали да изберем държавното или домашното училище. Имахме само примера на Самуел - споменатото семейство емигранти и той не беше достатъчен. Представяхме си, че така ще е по-добре и че това е правилното решение. Съпругата ми не беше много сигурна, затова аз взех решението.
- Георги ходил ли е на детска градина?
- Много малко, а другите съвсем пък не стъпиха. Георги не можеше да чете и в един момент, когато стана на 6,5 години, аз се заех и само за седмица той започна да чете гладко. В рамките на една година вече беше прочел над 2000 страници литература, и то без никакво усилие. Това ни шокира, а се оказа, че съм налучкал методологията, с която да разпозная специфичния талант на едно дете. Учил съм педагогика, но в началото опитите ми бяха като удари във въздуха. Когато беше на 10 години, за Георги беше ежедневие да чете по 200 страници класическа литература на ден. Естествено, че примерът на родителите е важен, но и у дома няма дразнител като телевизор например, който да отвлича вниманието на децата от важното за тях - образованието. Да, ние наистина нямаме телевизор, но имаме компютри във всяка стая и се информираме от интернет. Гледаме избирателно това, което ни интересува, дори сега сме на вълна световно по футбол.
- А липсата на училищна среда как се отразява?
- Оказа се, че липсата на училищна среда също стимулира. За нас това беше доказателство, че сме на верен път. Прочетохме стотици статии и книги на английски за домашното образование и разбрахме, че не грешим. Ако не сте си поставили цел и посока, в която да вървите, къде ще стигнете? - никъде. Затова ние си поставихме няколко цели. Дадохме си ясна сметка, че бъдещето определя настоящето и си го градим стъпка по стъпка. Условно за нас беше важно да научим децата да обичат да учат, да разпалим любопитството им към знанията. То не бива да бъде задушавано в зародиш от някаква глупава чиновническа програма, която е преценила на каква възраст какво трябва да знае детето. Щом е готово, може да го научи. Така нашите деца напредват много бързо и с естествените им темпове. Георги е насочен към литературата, Никола и Павел са математици, те са аналитици и каратисти. Рали пък отсега показва заложби в танците и е много приказлива.
- Но ето, Георги няма диплома за основно образование и вероятно няма да получи и за средно. Това не е ли проблем?
- Давахме си сметка, че ще е така и ще дойде времето да коментираме казуса с Министерството на образованието. Диплома няма, но и ние не я искаме. Бизнесът вече не търси бележки, а умения. Една от целите, които си поставихме, беше да научим децата си на пазарни умения, на всичко, което е ценно за тях, за да бъдат добри специалисти в която и да е област. Хората ги назначават, не защото имат дипломи, а защото могат или не могат. Колко са безработните с дипломи?
Да, Георги няма да получи диплома от българско училище, но ще се яви на изпити по американска програма за домашно образование, която се признава във всички университети по света. Това е хубаво, от една страна, но от друга, е жалко за българската система. Всъщност българската образователна система е жалка - по нея диплома по медицина от Сорбоната не се признава за валидна и носителят й няма право да практикува. Това статукво трябва да се промени и благодарение на обществения интерес имам надежда.
- Имахте ли проблеми с държавната власт?
- Не и това вероятно се дължи на факта, че живеем в малък град. В Силистра всички ме познават, тъй като съм бил и член на Комисията по образование в Общинския съвет. Не само че сме нямали проблеми, а и са ни оказвали подкрепа както от инспектората, така и от общината. Чиновниците са скептични заради политиката, която трябва да следват, а не заради моралния си избор. Ние и не търсим подкрепа от държавата, защото не ни трябва - правим това, което смятаме за правилно със собствените си деца. Най-важният елемент в родителството е да научиш децата си на това, което знаеш ти. След като можеш да го научиш да ходи на гърне, значи можеш всичко.
- Психолози казват, че децата трябва да растат в среда на връстници, за да се социализират.
- Въпросът е социализация с кого. Със съпругата ми решихме, че не желаем децата ни да имат социални контакти с хора, които не са в състояние да преценят адекватно, като най-силното и агресивно момче в класа, най-вулгарното момиче, наркодилъра в училищният двор и т.н. За сметка на това децата са до родителите си, които имат най-силно желание за добруването им. Децата се сприятеляват с нашите приятели, с роднините, с децата на приятелите и роднините и така кръгът постепенно се разширява и те адекватно и естествено общуват с деца и възрастни на високо и зряло ниво. Като следствие от този дълъг и бавен процес не виждаме инфантилност и лигаво отношение, а зрялост и мъдрост в общуването.
- Как започва вашият ден?
- Ставам в 4.40 ч сутринта и започвам да чета неща, които съм пропуснал да науча аз като ученик. Децата стават към 9 ч, защото те са адекватни за учебен процес само когато са добре отпочинали. Може да звучи  тривиално, но е факт - почивката е важна. Нашите момчета се наспиват добре, все пак сутрин не гоним учебен звънец. След като закусят и поиграят, започва и ученето. Всеки знае задачите си и ги върши сам и с ентусиазъм. Всяко дете учи по различен начин, има своето темпо за усвояване на материала и учи със скоростта, която е по силите му. Индивидуалният подход е от основните предимства в домашното образование. Къде точно в държавното училище ще обърнат специално внимание на детето ви? В училището ако някой е по-напред, връщат го, ако е по-назад - насила го дърпат.
- Как бабите и дядовците приеха този факт?
- С бабите в началото беше трудно. Те се чудеха как децата няма да чуят първия звънец, как сега няма да изпращат абитуриент и т.н. Те обаче се съгласиха и вече са на наша страна. С дядовците е малко по-трудно, но пък те си мълчат.
- Вашият пример оказва ли се заразителен за други български семейства?
- Има интерес и членове на асоциацията са около 300 семейства, които са избрали този метод. Преди десет години не си представяхме, че ще станем толкова много и ще имаме такъв успех.