Майка откри дъщеря си, обявена след раждането за мъртва

Майка на момиче успя да открие детето си, което винаги е смятала за мъртво. Трогателната история е разказана от фейсбук групата „Търсим се”. Детето се ражда по-рано и лекарите убеждават майката, че не е успяло да оцелее. Десет години по-късно се оказва, че това не е било така.
Ето и самата история:

"На 30 години родих момиченце, в седмия, в болница в град Ямбол. Беше добре, но трябваше да бъде в кувьоз, защото беше мъничко. След ден докторите ми казаха, че момиченцето ми е мъртво. Поисках да видя труп, но не ми дадоха нищо. Изписаха ме доста набързо. Тръгнах си с мисълта, че момиченцето, което бях кръстила Пламена, е починало. След време нещо все ме караше да се съмнявам в смъртта на детенцето ми. Ходих и проверих в архивите на болницата. Там нямаше никаква информация, казаха ми, че е имало наводнение, при което голяма част от архива била унищожена.

След 10 години ме потърсиха по телефона, за да ми кажат , че моето мъртво дете Пламена е настанено в Дом за умствено изостанали хора в Кошарица. Веднага отидох в дома и поисках среща с директора. Когато чуха, че съм там, всички се притесниха. Срещнах се с директорката и поисках обяснение как моето дете е попаднало тук. Беше ми казано, че аз съм се отказала с декларация от детето си, преди то да навърши 3 години.
Отидох в дома за деца в гр Ямбол и настоях да видя всички документи, които аз съм подписвала и въз основа, на които моето дете се бе озовало затворено в Кошарица. От директора на дома в Ямбол ми беше ми показана декларация , в която фигурираха моите имена и някакъв неестествено малък подпис, който приличаше на подпис, свален от лична карта.

Как можаха да ме открият 10 години по- късно, и то в Италия, а тогава не успяха? Настоях незабавно да видя детето си. Заведоха ме в една стая и аз видях 10-годишното си момиченце сляпо, не можеше да говори, не можеше да върви и тежеше 12 кг. Моето мъртво дете беше погребано в дом за умствено изостанали хора в Кошарица, в една кошара, в която се люлееше само. Миришеше на дълго несменяни памперси, картината беше ужасяваща. Попитах жената, която бе назначена да се грижи за нея защо не е извеждана навън? Отговориха ми: „Ами тя не вижда. Аз съм сама на 30 деца, как да се справя?”

С дълги спорове и непрестанно упорство от моя страна, в продължение на повече от седмица , аз успях да си взема детето за 10 дни. Как ли не ми обясняваха, че Пламена е включена в списъка за международно осиновяване. Ходих и проверих, тя не фигурираше никъде. Тя беше в онзи дом без документи.

Аз никога не се бях отказала от детето си. Когато си взех момиченцето, аз никога не го върнах в онзи дом повече. Бях заплашвана с полиция, че ще дойдат да ми я вземат, но аз не се предадох. Не я върнах. Заведох дело, с което исках да се накажат хората, които бяха опропастили живота на детенцето ми. По време на делото не бяха представени никакви декларации, чрез които някой да твърди, че аз съм се отказала от детето си. Дори декларацията, която видях в кабинета на директора изчезна.
Пламена е сляпа, защото от престоя си в кувьоза очичките и били изгорени. Може би тя беше планувана за продан, както са, известните на всички продадени “умрели“ деца, директно от болниците с асистенцията на лекари-акушери. В момента, в който са разбрали, че детето е ослепяло, явно вече е станало „неизползваемо”. Така Пламена е била скрита в дома за умствено изостанали хора в Кошарица, където е била затворена през последните 4 години.

Пламена не е умствено изостанало дете. За 3 месеца тя вече говореше не само български език, но и италиански. Днес Пламена е 50 кг и тича с нас. Има братя и сестри, които я обичат. Тя също ги обича много. От тогава съм майка на три деца - Пламена, Добрин и Алекс", завършва историята си майката.