Правила, които така и не бяха истински обяснени извън кризисни ситуации, когато с подкрепата на драматични кадри на бедстващи бежанци се търси лесна изкупителна жертва в лицето на брюкселската бюрокрация. Шенген е придобивка, чието изграждане е плод на достатъчно размита, непозната и невидима отговорност, за да не може да се определи кой какво и защо е направил и за да не се повдигат въпроси за причините, накарали всички правителства за последните вече 30 години да договарят условията му в Брюксел. Накратко, Шенген е идеален параван за разбунване на страхове.
Що е то Шенген? Простичко казано, това е отговорността на всяка държава в контрола на външните граници на Европа. Шенген е солидарността (подлежаща на усъвършенстване) между държавите в борбата със заплахите и трудностите. Това е също набор от правила, позволяващи придвижване без представяне на документи за самоличност, което води до свободно движение на работниците в Европа. Шенген, това е лесното преминаване на граници в ЕС и отсъствието на контрол.
Какво общо има Шенген с "този работник, чиято работа е заета от източноевропеец"? Вероятно нищо. Свободата на движение на работниците (която депутатите от десния опозиционен Съюз за народно движение предлагат да се преразгледа - "Защо да е ненакърним принцип?", питат те) е основа на изграждането на обединена Европа, придобивка още от времето на Договора от Рим през 1957 г., която бе потвърдена от генерал Де Гол. Идеята отново е проста: всички работещи европейци трябва да могат да се установят в друга страна членка. На практика малцина го правят (2,3 процента от европейците).
Това правило обаче води до различен подход към имиграцията извън Европа, която трябва да се овладее, и тази на европейските работници, които са подложени на общи правила.
Поставянето под въпрос на Договора от Рим чрез определяне на квоти за вътрешноевропейската имиграция означава да се предложи разпадане на Европа.
При тези повтарящи се драми с вълни от мигранти на подстъпите към ЕС, кой може да отговаря със заплахи за изключване и санкции, изричани по адрес на най-изложените страни на външните граници на ЕС?
Абсурдно е да се твърди, че страните трябва сами да се борят с това предизвикателство и да си измием ръцете, защото отговорът трябва де е европейски: превенция чрез по-добро сътрудничество със страните, от които произхождат имигрантите и по-добър прием на бежанците близо до конфликтните зони; солидарност чрез по-активна евросредиземноморска политика; защита с укрепване на охраната на границите, по-специално чрез европейската агенция Фронтекс и по-ефикасна борба с мрежите за нелегални имигранти.
Ето какво предлага френското правителство. Ето какво оформя основите на ефикасна европейска политика и смея да се надявам, че още от юни, след като преминат изборните гърчове от 25 май, Франция ще подкрепя смело и разумно молбата на Румъния и България да се присъединят към Шенгенското пространство, поне при летищата.
Като планираме бъдещето на Европа, нека помним, че общият пазар позволи създаването на над 15 милиона работни места. Нека помним, че тази Европа на Жак Делор върви на два крака: общ пазар и социална Европа. Ето това равновесие трябва да възстановим. Нека помним, че защитата от социалния дъмпинг не е отхвърлянето на имигрантите, а определянето на общи правила за защита на социалния ни модел.