"Не гъкна, не се оплака. Нито за миг не се изплаши от интервенциите. Винаги около него имаше някой, който се жалва. Но той - не. В началото на тази седмица получи усложнения. Дотогава спях всяка нощ при него, тъй като беше настанен във ВИП стая. Но от понеделник лежеше в реанимацията. В четвъртък бяхме при него с Адриана", изплака болката си Анна-Мария пред "Стандарт".
Никола Гюзелев си тръгна като герой от грешния ни свят. Великият бас почина миналата нощ на 77 в реанимацията на "Пирогов" след серия от премеждия, операции и усложнения. Изтерзаното му тяло не издържа, въпреки че духът му беше на висотата, поддържана цял живот от големия артист. Маестрото почина два дни преди 100-ия рожден ден на Борис Христов.
Финалното действие на драмата в земното битие на Гюзелев започна на 8 януари. Тогава той падна и счупи таза си. След това настъпиха характерните за подобно състояние проблеми. Наложиха се няколко операции. До преди празниците цялата фамилия, учениците и приятелите му бяха убедени, че басът ще преодолее физическата немощ и ще се вдигне отново на крака. Самият той не се изживяваше като болник на смъртен одър - слушаше и гледаше опери, разговаряше с най-близките си приятели по телефона, радваше се на успехите на своите възпитаници, които го информираха за всяка своя стъпка. Всъщност Гюзелев никога не е бил подвластен на паниката от края. "Е, кой не го е страх? Не вярвам в живота отвъд. Ако има превъплъщение и продължение, то е чрез децата и внуците", казваше той. Но беше наясно, че неговото безсмъртие е закодирано в ролите му.
"Често съм се питал, особено по хотелите: "Е, сега, какво правиш? Пееш! Нямаш ли си друга работа?" Операта е много силна със страстите и чувствата, но в същото време е и изолирана, елитарна. Затваря ни в кула от слонова кост. Ние, артистите, живеем в друг свят и измерение. Слава Богу, че през целия си живот съм принадлежал към кулата - въпреки мърсотията, пречките, хотелите, прашните сцени. Много проза имаше, тя ужасно ме дразнеше", признаваше световният маестро. Той никога не се правеше на по-велик, отколкото беше. "Много е страшно човек да се вземе на сериозно. Гледайте какво става с политиците - майко мила!", иронизираше той когото трябва. И обясняваше триумфа си единствено със своя талант, музикалността и личностните си качества. "Всичко останало бяха препъникамъни. Винаги съм се раздавал - и на сцената, и в живота. Прозата и поезията открай време са вървели заедно. Навсякъде съм гастролирал, само в Китай не съм бил. Само Филип съм пял в 42 театъра по света. Но е много трудно някъде да се почувстваш вкъщи".
Поклонението пред Гюзелев ще бъде в понеделник - от 9,30 часа в Операта. Опелото започва около 12 часа в "Света София", а погребението е в 15 часа - в Алеята на творците в Централните софийски гробища. Ще го изпратят жена му Анна-Мария, дъщеря им Адриана, синовете от първия брак Ясен и Чавдар, снахата Александра, внучката Алиса, десетки приятели и колеги.