А 2007-а безспорно е една от щастливите й години
тя е одобрена и през януари 2008-а трябва да замине за Люксембург. И тогава еврочиновниците поставят условие: Да, тя ще заведе цялото си семейство във Великото херцогство, но след като докаже с документ, че са семейство. Демокрация, а? Така Ваня и Симеон сключват граждански брак и се възцарява евроспокойствие.
„Като спечелих конкурса, можех да избирам работа в Брюксел, Люксембург и Италия, но по време на интервютата разбрах, че нашият град е Люксембург, той е много човечен. Столицата на Великото херцогство не е толкова голяма и препълнена с хора като Брюксел или Рим и в същото време е много уредена и изключително приятна за живот на едно семейство“, обяснява Ваня Симеонова. От една година тя е секретарка в Агенцията за снабдяване на Европейската общност за атомна енергия EURATOM, а преди това е била секретарка на зам.генералния директор на Генерална дирекция „Енергетика“ към Европейската комисия.
„Великото херцогство е голямо колкото Русенска област. На дължина е 80 км, на ширина - 50 км. Населението е 500 000 души. От столицата Люксембург до Париж са 3.5 часа път, до Лондон - 4.5 часа, до Брюксел са два часа, а до Кьолн - само час и половина. Това ни дава възможност през уикендите да пътуваме много“, разказва Симеон Симеонов.
В Люксембург семейството живее под наем в апартамент с три спални, хол и кухня. Жилището се намира на платото Кишберг, където са разположени повечето сгради на европейските институции и 167 банки. В квартала е и Европейското училище, където учат двете им децата - 12-годишната Ванеса и 9-годишният Владимир.
Ето това е и причината през последните 5 години все по-малко русенци да срещат в града
един от най-известните в близкото минало ресторантьори Симеон Симеонов
По-пометливите вероятно си спомят, че той беше зам.-директор на най-голямото туристическо дружество „Рига Хотели“, което стопанисваше двата пътнически кораба „Русе“ и „София“ и комплексите „Дунав“, „Левента“, „Странджата“, „Рибарска колиба“ и всички корекоми на територията на региона. Когато през 1991 година дружеството се разделя на „Дунав Турс“ и „Рига хотели“, Симеонов става шеф на хотелите и ресторантите. През 1997 година той поема експлоатацията на комплекс „Златни пясъци“ като зам.-директор, но след две години се връща в Русе заради нещастието, сполетяло семейството му - съпругата му Илияна се разболява тежко. На нейното име по-късно е кръстена една от залите в приватизирания хотелски комплекс „Дунав“, на който Симеонов е директор. По-късно той опитва и жилото, и меда на частния бизнес, минава и през държавна служба като комендант на Дунав мост, назначен в областната администрация.
Но „Дунав“ остава знаков в биографията му
защото го среща с Ваня, когато тя започва работа като управител на обособеното към хотела дружество за екскурзии.
„Възможно е съдбата да ни е събрала. Лично аз я назначих на този пост, а тя показа голям капацитет за тази работа“, спомня си Симеонов, който по онова време вече е генерален директор на комплекса.
Още първата година Ваня го впечатлява с честност и акуратност, които за много хора по това време са отживелици. Младото момиче също не е безразлично и скоро двамата започват да се срещат и след работа. Симеонов е загубил Илияна и е самотен, синът му Мартин е вече пораснал тийнейджър и се грижи сам за себе си...
„От среща на среща все повече се убеждавах, че това, което говореха хората, че Симеон има труден характер, е вярно. Но разбрах и че той е много открит и директен, а за мен беше много лесно да се разбирам с такъв човек“, допълва общите спомени Ваня. И двамата са от зодия Телец и това се оказва голям плюс във връзката им, защото се разбират от половин дума или само с поглед. През 2001 г. се събират да живеят заедно
и дават живот на две деца
Ванеса се ражда още същата година, а през 2004-а на бял свят се появява и Владимир. Двете деца са кръстени на родителите на Ваня.
Ванеса учи в Европейското училище в Люксембург до пети клас. Школото е създадено от Европейската комисия, за да могат децата на служителите да учат в езикови секции на собствената си държава. От миналата година Ванеса е ученичка във френски лицей.
„Щерката знае френски, английски, немски, люксембургски и това ни радва. Владимир сега ще бъде четвърти клас в Европейското училище“, обяснява гордият баща. И подчертава, че и двете деца знаят български език, защото ходят на уроци по български език и литература, които им преподава български учител по български учебници.
От миналата година
Ванеса и Владко играят народни танци в клуб „Гайда“
създаден от българите в Люксембург, които са близо 1000. Освен народни танци, в клуба има и курс за народно пеене. Така сънародниците ни съхранявали традициите и се сплотявали на хиляди километри от родното място. Децата играят народните танци с огромно желание и се изявяват на празници в Люксембург, в които участват групи от различни националности, а те са над 40 там, разказва Ваня.
Животът в Люксембург е много спокоен, всичко за едно семейство е уредено, допълва Симеон. Във всеки квартал има спортни площадки, във всяко училище - басейн, а възможностите за семейно спортуване са много. Ванеса посещава курс по езда до френския град Тионвил и всяка събота семейството пътува до там за тренировките на дъщерята. Тя вече има сертификати за три нива по езда, казват гордите родители. Цялото семейство през зимата ходи на ски във Франция. А Ванеса е донесла и грамота от „бял лагер“ в Швейцария.
„През седмицата не можем да излизаме вечер, защото се занимаваме с уроците на децата, освен това те през ден ходят на плуване. Уикендите също са заети. Всяка събота в 9 часа децата са на курс по тенис. В 10 се връщат, следва кратка почивка и залягат над уроците. Обядваме, а в 16 часа Ванеса трябва да е на езда във Тионвил. В неделя тя и Владимир довършват домашните си упражнения и отиват на курс по народни танци“, обяснява натоварения семеен график Ваня. Затова истинската почивка е през училищната ваканция. Тогава се връщат и в Русе, където остават около 40 дни. Живеем в обновеното си жилище над механа „Странджата“, ходим на почивка на море и планина, казва Симеон.
Впрочем
освен горд баща, той е и горд дядо
Внукът Симеон, син на сина му от първия брак Мартин, е десетокласник в Английската гимназия в Русе. Двете семейства поддържат връзка, а Симеон не пропуска случай да насърчи Мартин в опитите му да прави бизнес с Великобритания.