По-рано тази сутрин паметникът на Цар Освободител бе донесен разглобен на площад "Народно събрание". Дейностите по реставрирането на паметника са извършени в три направления – укрепване и реставрация на главния пиедестал на паметника; реставрация и консервация на бронзовите пластики, в това число и на главната фигура на императора с коня; реставрация на околното пространство – огради, площадки, тревни площи.
Нова конструкция от неръждаема стомана дава поне няколкостотин години живот на паметника на Цар Освободител, заяви за БГНЕС инж. Светослав Глосов, председател на Камарата на строителите в България. Паметникът беше докаран разглобен – императорът и конната глава отделно от коня, и там бе сглобен. "Паметникът е докаран на площадката така, както е докаран преди 107 години. Преди 107 години, само че на волски впрягове, е докаран отделно конят, отделно тялото на императора и отделно главата и са сглобени тук. Сега по същия начин, по същата технология ще бъдат сглобени. Разликата е, че е направена нова стоманена конструкция от неръждаема стомана, така че той да издържи поне още няколко пъти по 100 години", каза инж. Глосов.
Реставрация на паметника никога не е правена, подчерта той. "Правени са частични ремонти и поправки по него, като последната по-основна е правена през 1946 г. след войната. Паметникът е пострадал сериозно от шрапнелите на падналите бомби при бомбардировките. Бомби са падали на мястото на хотел "Радисън", на Студентския дом. Оттогава са правени частични ремонти, но такава сериозна реставрация никога не е правена", обясни инж. Глосов.
До момента реставрацията продължава около 3 месеца. Убедени сме, че до края на декември ще приключат довършителните работи по пиедестала и по околното пространство, така че през януари паметникът да бъде открит, заяви инж. Глосов. Инж. Глосов отказа да оповести стойността на проекта. Ще я кажем, но след като приключат работите, посочи той.
Зам.-кметът с ресор култура към Столичната община д-р Тодор Чобанов подчерта, че днес може да се види, че една значителна част от работата е извършена. Остава да се извършат някои довършителни дейности по самите бронзови фигури и по околното пространство, защото то си има своите предизвикателства, обясни Чобанов. Пиедесталът на паметника е укрепен с 20 тона специален цимент, които са инжектирани отдолу по него.
В него е сложена специална сплав, която да го държи много здраво заедно, допълни той. Сега със строителни способи от 21 в. пиедесталът е направен много по-стабилен, отколкото е бил, подчерта Чобанов. "За големия празник 3 март всичко ще бъде приключено. Много по-рано обаче ще е завършила същинската работа", обеща д-р Чобанов.
Столичани имат различни мнения във връзка с връщането на паметника на неговото място. "Смятам, че всякакви паметници, независимо дали са от комунизма или от друг период, трябва да са си на мястото. Те показват нашата история, независимо каква е", заяви за БГНЕС Стефка Неделчева. Хубаво е, че се прави реставрация, защото доколкото разбрах, бил много опасен, заяви от своя страна Мария Ковачева от София. Никога не е правена реставрация на паметника. Казаха, че краката били много нестабилни и би могла да стане голяма беля, допълни тя.
Още не съм го разгледал, обаче видях няколко детайла, които силно ме смутиха и почти съм убеден, че това не е оригиналът, заяви Жечко Петков от София. Според него, от дясната страна, където императорът държи Санстефанския договор, има различни детайли. "За мен е необяснимо защо са различни. Краката разбирам – били са слаби, усилени са по някакъв начин. Обаче там има смущаващи неща", каза Петков.
Макар че имаше спекулации, че има проблеми с начина, по който го реставрират, радвам се, заяви Петко Георгиев от София. "Тук му е мястото. Това е истинското място, където можем да отдадем почит на тези, които са ни освободили", категоричен е Георгиев.
На 21 ноември кран постави два от конете в композицията на паметника на Цар Освободител пред Народното събрание. Това са двете малки фигури от страните на основната фигура - на княз Николай Николаевич и Граф Игнатиев.
Реставрацията на паметника на Цар Освободител предизвика ред дискусии в общественото пространство за това дали има или не проект за тази реставрация. Първоначално след демонтажа с отрязване на краката на коня, паметникът беше захвърлен без охрана в леярна в софийския квартал Требич. Наоколо имаше всякакви отпадъци и боклуци, както и бездомни кучета. Според местните жители в двора на леярната се помещавал и цех за дограма.
Впоследствие обаче се оказа, че не е имало работен проект за реставрацията на паметника, въпреки уверенията. Кметът на София Йорданка Фандъкова заяви след интервюто на доц. Стефан Белишки, председател на Асоциацията на реставраторите в България пред БГНЕС, че ще назначи проверка заради неспазени правила при реставрацията. По-късно обаче, ресорният зам.-кмет Тодор Чобанов продължи да твърди, че има проект.
Реакция не липсваше и от министъра на културата Вежди Рашидов, който каза, че Министерството на културата не е страна по този паметник: "Идеята за реставрацията не е на МК, нито паметникът е на министерството, нито са подписвани договори", каза министърът в отговор на въпрос на Михаил Михайлов, Антон Кутев и Петър Курумбашев относно реставрацията.
Проблемът предизвика реакция от страна и на чужди агенции, така например агенция ИТАР-ТАСС писа за скандалното отношение към паметника, който се оказа буквално изоставен под открито небе в склад за преработване на метални отпадъци в крайния столичен квартал "Требич". "Паметникът, който е една от най-важните софийски забележителности, беше свален през септември от постамента за реставрация. Тя се осъществява със средства от руската хуманитарна фондация "Поколения", която е заделила сумата от 500 000 евро", припомни агенцията в кореспонденция от София.
Символът на София беше демонтиран на 5 септември с обещанието, че ще се реставрира и след това паметникът отново ще бъде върнат. Паметникът на Цар Освободител е една от най-добрите работи на известния италиански скулптор Арналдо Дзоки. Той е открит тържествено през 1907 година.