Ивелина и нейният съпруг Красимир Тодоров откликнаха на поканата на „Утро“ за сутрешно кафе и използваха краткия промеждутък, в който остават единствено с най-малкия си син - осеммесечния Николай. За късмет и Красимир успя да дойде, защото не беше на смяна в газ станцията, където работи.
Всеки ден се звъни - и по телефона, и у дома, на вратата идват
казва Ивелина. Всеки помага с каквото може - една жена донесе играчки за децата, друга - дрешки, пицария, която настоява да остане анонимна, на няколко пъти носи пици, фирма предостави ваучер за кухненско обзавеждане, разказва Ивелина. Признателни сме на хората, знам, че го правят от сърце, ние за нищо не молим и не настояваме - а и не сме очаквали подобно внимание, обяснява младата жена. Часове преди Възкресение Христово се обадил синът на русенка, която живее в Англия, за да съобщи, че по куриер ще им изпрати приготвени от жената подаръци.
Двамата с Красимир се познават от деца. Живеехме в Николово през една къща, а от 1999 година сме заедно, разказват те. Най-голямата им дъщеря Надежда е родена през 2000 година, три години след това се появява на бял свят Илияна. Очакваното момченце, Светослав, зарадвало мама, татко и двете каки през 2005 г. Следват Мариела - 2008-а, Кристиян - 2009-а, Михаела - 2010-а, Мартин - 2011-а, а през 2012-а се раждат близнаците Виктор и Богомил. Миналата година семейството се увеличава пак - с Николай.
Кажи-речи всеки месец някой има рожден ден
Все пак, превес в празниците взема август, когато свещички духат близнаците и още три от децата. Тортите купуваме, не остава много време за правене на сладкиши, понякога съм си мислила да взема и да купя сладолед вместо торта, че да не им омръзне, но после се отказвам, тъй като всеки си иска своята торта с празнични свещички, признава Ивелина.
Денят на семейството започва обикновено към четири и половина - пет сутринта. Първи се буди Николай - все пак, той си е още бебе. Веднага след като осеммесечният мъж нададе глас, се надигат и близнаците. Постепенно цялата къща става от сън и
започва влизането в банята, което продължава поне час - час и половина
След това двустайният апартамент постепенно започва да се смълчава - тримата най-големи отиват на училище, следващите трима се упътват към детската градина, а Мартин, Виктор и Богомил заемат столчетата в детската ясла. Вкъщи остават само Ивелина и Николай, понякога и таткото Красимир, ако не е на смяна. Това е времето, когато майката може да се заеме с готвене - това време не е безкрайно, защото още по обед Илияна и Светослав се връщат да хапнат и пак отиват на училище.
Готвенето в семейството на Ивелина и Красимир се извършва както в повечето български семейства - готви се по обичайните изпитани рецепти, единствената разлика е, че се прави в много голяма тенджера.
Една тенджера - едно ядене
посочва лаконичната формулировка майката. И с усмивка обяснява, че при тях не се случва да се поднася на масата „вчерашна“ гозба - просто защото всичко сготвено се изяжда на едно сядане на трапезата.
Не са капризни - то май и няма такава опция, но дори и на някого нещо да не му харесва твърде, като види другите, че ядат, си казва, че сигурно си струва и той да опита и колебанията свършват, разказва Ивелина. Е, близнаците са решили, че съдържанието на хладилника трябва да се проверява често-често - току-виж се появило нещо ново, което не е регистрирано при появата му.
На всеки пет минути двамата са до вратата на хладилника
и все надничат вътре.
Когато идва часът за хранене, обикновено всички сервират /а и шега работа ли е това - да наредиш маса за 12 човека!/. Особено малките много обичат да подреждат чинии, прибори, обясняват родителите. Най-вече помагат двете големи момичета - Надежда и Илияна, те не само редят масата за обяд и вечеря, но и след това се залавят с миенето на съдовете. При нас няма как да стане така, че само един-единствен човек да „обслужва“ другите - това дори физически не е възможно, казва Ивелина, като подсказва, че, от друга страна, точно тази необходимост всеки да участва в нещо в приготовленията и в грижата за дома възпитава децата без много-много приказки. Така по-големите деца не само шетат в кухнята, но и вземат по-малките от градина, остават с тях, когато родителите имат някаква работа навън, грижат се за тях. Нямаме баби, които да помагат, така че с всичко се справяме сами - но така и децата се учат по-лесно да помагат и да стават самостоятелни, обясняват родителите.
Следобед от четири часа нататък оживлението отново превзема дома. Тогава най-малките се връщат от яслата, след това си идват другите, от градината, накрая се прибират и учениците. И настава олелия.
Смехове, закачки, гълчава...
Сега вече ни е малко по-широчко, засмиват се и Красимир, и Ивелина. Като казват „сега“, имат предвид, че допреди известно време многолюдното семейство е обитавало... една гарсониера. Тогава балконът е бил превърнат в стая, навсякъде е имало двуетажни легла. Абе, тесничко ни беше, признава Красимир. От декември вече са в двустайния апартамент, който е купен с ипотека. В новите „пространства“ станало възможно дори да се намери място и за компютър, който Красимир купил на изплащане. Сега тримата ученици - Надежда, Илияна и Светослав, водят своя тиха война кой първи да седне на компютъра. Обикновено става така, че който първи се върне от училище, заема мястото пред монитора и уж си правят някакъв график, но май не е много лесно да се спазва.
Седмокласничката Надежда сега се готви за „малките“ матури. Тя обича и да рисува, макар и да не й остава кой знае колко време за това хоби. Мариела и Михаела пък много обичат да танцуват. Като чуят народна музика, веднага започват да потропват, след тях в танца се включват и момчетата. Със сигурност в къщата е малко шумничко, но пък е весело. И, разбира се, никога не е скучно.
Тишината настъпва вечер някъде след десет
Заспи ли детският народ, Ивелина и Красимир знаят, че трябва да заспиват и те - защото времето за почивка не е много: ей сега ще стане четири и половина и най-малките „пружинки“ ще скочат.
Ивелина и Красимир са щастливи родители. И въпреки че е ясно, че не им е лесно, те нито се оплакват, нито хленчат, нито молят за каквото и да било. Дечицата са желани, обичани, будни и умни. Е, би било добре, ако семейството можеше да си позволи още един компютър. Или пък да отиде на почивка. Ходили сме преди, два пъти сме били на палатка на онова вълшебно място - Карадере, което сега се прочу в медиите, но това беше докато децата бяха само три, обяснява замечтано Красимир. Но това, че сега не могат да си позволят подобна екстра, не им вгорчава живота - а и как /пък и кога?!/ да им загорчи, когато за това просто не им остава време: ей сега ще стане четири следобед и децата започват да се връщат у дома, като един през друг разказват какво се е случило в училище, в градината, в яслата... И всеки иска своята порция внимание, своята доза ласка и обич. А Ивелина и Красимир от тези „екстри“ очевидно имат в изобилие.