История на европейските избори

Първите преки избори за Европейски парламент са организирани през 1979 г. Преди това, от 1958 г. до 1974 г., членовете на ЕП са били назначавани от националните парламенти на държавите-членки, като всички членове са имали двоен мандат.

Решението и актът относно провеждането на избори за Европейски парламент чрез всеобщи преки избори са подписани в Брюксел на 20 септември 1976 г. След ратификация от всички държави-членки първите избори се провеждат на 7 и 10 юни 1979 г. и са избрани 410 членове. Оттогава избори са се провели още шест пъти.

Избори се провеждат винаги в новите държави-членки, когато те се присъединяват към ЕС, за да им се даде възможност да изберат свои представители в Европейския парламент дори в средата на мандата. Такъв е случаят в Гърция през 1981 г., Португалия и Испания през 1987 г., Швеция през 1995 г., Австрия и Финландия през 1996 г., и България и Румъния през 2007 г. През април 2013 г. бяха проведени избори в Хърватия, за да се даде възможност на членовете на ЕП от тази държава да заемат своите места, когато тя присъедини към ЕС на 1 юли 2013 г.

Избирателната активност по време на европейските избори от 1979 г. насам варира значително за различните държави-членки. Макар често да са ниски, цифрите не са много различни от тези за местните избори в много европейски страни. Наблюдава се низходяща тенденция с годините, но тя отговаря на общия спад на броя гласуващи в западните демокрации през последните десетилетия.