Тази базилика се нарича „Свети Петър“ и е сред
най-известните храмове в света
а строителството в съвременния й вид започва на днешния ден преди 508 години. Тя е и най-високата сграда във Ватикана, чийто купол се вижда в целия Рим. Вероятно е най-голямата църква в християнския свят - заема площ от 20 декара и има капацитет да побере над 60 000 човека. Със сигурност е и най-високият амвон в света, от който проповядва папата - Божият наместник на земята.
„Свети Петър“ е един от най-свещените символи на Католическата църква, традиционно приеман за място на гроба на свети Петър - един от дванадесетте апостоли на Исус Христос, пръв епископ на Антиохия и пръв епископ на Рим, духовни наследници на когото са следващите папи на Римокатолическата църква. Въпреки че Новия Завет не споменава мъченичеството на свети Петър в Рим, според католическата традиция неговата гробница е под балдахина и олтара на църквата. По тази причина голяма част от папите от раннохристиянския период насам са погребвани на същото място. Днешният храм е изграден върху основите на друга по-стара базилика, която датира от времето на Константин Велики. Строежът започва на 18 април 1506 година, за да бъде осветена и отворена на 18 ноември 1626 година от папа Урбан.
Столът на свети Петър в катедралата
старинен стол, за който понякога се твърди, че е използван от самия ключар на небесните порти, но който в действителност е дар от император Карл Плешиви, символизира непрекъснатото апостолско приемство от свети Петър до действащия папа.
След разпъването на Исус Христос във втората четвърт на I век, според библейската книга „Деяния на светите апостоли“ един от неговите дванадесет ученици, Симон, известен като свети Петър, рибар от Галилея, поема ръководството на последователите на Христос и изиграва водеща роля в основаването на Християнската църква. Името Петър произлиза от гръцката дума за „камък“.
Според вярванията след
тридесет години мисионерство и проповядване на новата религия
през втората половина на I век свети Петър отива в Рим, където през 64 година, при управлението на император Нерон, е измъчван и разпънат на кръст. Екзекуцията му е едно от многото убийства на християни, последвали Големия пожар в Рим. Според Ориген, християнски богослов от III век, Петър е разпънат надолу с главата по негово искане, тъй като се смята за недостоен да загине по същия начин като своя учител.
Някога мястото, където днес се намират площадът и катедралата „Свети Петър“, е част от Нероновия цирк, арена за състезания с колесници. Според традицията свети Петър е разпънат именно в цирка, близо до високия обелиск, един от няколкото подобни паметници в Рим, който днес е поставен в центъра на площада, а през I век е част от арената.
Смята се, че след разпъването,
останките на свети Петър са погребани на Ватиканския хълм
срещу Нероновия цирк - от другата страна на Виа Корнелия, на по-малко от 150 метра от мястото на смъртта му. Виа Корнелия, която може би носи друго име по време на събитията, преминава край северната стена на цирка, на мястото на днешните южни части на базиликата и площада „Свети Петър“. Гробът първоначално е обозначен с прост червен камък, символизиращ името на светеца, а няколко години по-късно на мястото му е построен малък храм. Почти три века след това е построена първата базилика „Свети Петър“.
През 1939 година, при папа Пий XII, започват десетгодишни археологически изследвания под криптата на базиликата в зона, недостъпна от IX век. Всъщност съвременната територия на Ватикана се използва като гробище години преди изграждането на Нероновия цирк. Там са погребани голям брой хора, загинали в цирка, като са разкрити и голям брой християнски гробове, може би защото след погребението на свети Петър мнозина християни са предпочитали да бъдат погребани в близост до него.
На различни нива
разкопките разкриват останки от храмове от различни периоди
от времето на Климент VIII (1594) до Каликст II (1123) и Григорий I (590-604), строени върху едикула, съдържаща части от кости, завити в плат със златни орнаменти, оцветен със скъпа пурпурна боя. Въпреки че не може да се твърди със сигурност, че това са останките на свети Петър, рядкото и скъпо облекло говори за погребение на важна личност. На 23 декември 1950 година, в своето предколедно обръщение по радиото към света, папа Пий XII обявява официално откриването на гроба на свети Петър.
Строителството на първата базилика на това място започва по времето на император Константин Велики, между 319 и 333 година. Тя е типична кръстокуполна базилика. Дължината й е над 100 метра, а пред входа е разположен голям атриум с колонада.
Старата базилика е построена върху малкия храм, за който се смята, че отбелязва мястото на гроба на свети Петър. В нея са разположени много голям брой гробове и паметници, включително тези на повечето папи от свети Петър до XV век. Както всички ранни църкви в Рим, и тази църква, и нейният съвременен наследник са с вход от изток. След построяването на днешната сграда,
първата базилика обикновено се нарича Стара базилика
„Свети Петър“, за да се отличават двете сгради.
Към края на XV век Старата базилика, занемарена по време на Авиньонското папство, е в много лошо състояние. Изглежда първият папа, който обмисля разрушаване и построяване наново на сградата или поне коренни промени в нея, е Николай V (1447-1455). Той възлага планирането на ремонт на старата сграда на Леон Батиста Алберти и Бернардо Роселино, който също така изготвя и план за напълно нова базилика или за пълна реконструкция на старата. Управлението на Николай V е съпътствано от сериозни политически проблеми и до смъртта му по църквата почти не се работи. В същото време той издава нареждане за
разрушаването на Колизея, като оттам за строежа на новата базилика са превозени 2500 коли каменен материал
Папа Юлий II (1503-1513) си поставя по-амбициозна цел за реконструиране на църквата, отколкото Николай V. През 1505 година той взема решение за пълно разрушаване на Старата базилика и нейната замяна с нова монументална конструкция, която да засенчи както езическите храмове, така и съществуващите християнски църкви. По това време той възлага на Микеланджело Буонароти проекта за собствената си гробница, която трябва да бъде поставена в бъдещата базилика.
Почти всички талантливи архитекти на Италия се редуват в проектирането и строителството на „Св. Петър“. През 1506 година е утвърден проектът на Донато Браманте за
съоръжение във формата на гръцки кръст
и строителството започва. След смъртта на Браманте главен архитект става Рафаело, който се връща към традиционната форма на латинския кръст. След него работят Балдасаре Перуци и Антонио Сангало, който избира формата на базилика. Накрая през 1546 г. ръководството е поръчано на Микеланджело. Той се връща към идеята за съоръжение с централен купол, но предвижда вход с много колони от източната страна. Микеланджело прави много масивни всички носещи конструкции и издига барабана на централния купол, който е довършен след смъртта му. От четирите малки купола, предвиждани от Микеланджело, са построени само два. Неговият замисъл е изпълнен по-точно при западната олтарна стена.
По заповед на папа Павел V архитектът Карло Мадерна се връща към
формата на латинския кръст
и построява фасадата. В резултат сградата загубва доминиращото си въздействие. Освен това Рим има нужда от площад, който да събира многобройните вярващи, желаещи да получат благословията на папата или да вземат участие в религиозните празници. С тази задача се справя Джанлоренцо Бернини, който през периода 1656-1667 г. проектира и осъществява площада пред базиликата - едно от най-удивителните произведения на световната градостроителна техника.
Разходите за строителството на „Свети Петър“ са толкова големи, че Църквата търси нови източници за нейното финансиране и през 1517 година папа Лъв X предлага индулгенции за опрощаване на греховете на
дарителите на строежа, които получават право да „се откупят“ пред Бога
Особено активно се включват в разпространението на такива индулгенции архиепископ Албрехт Майнцки и неговият служител Йохан Тецел. Тяхната дейност става един от преките поводи за прокламирането на известните „95 тезиса“ на Мартин Лутер и за началото на Реформацията.
Концепцията на папа Юлий II за най-великото здание на християнския свят става основа на конкурс, като скици от част от предложените проекти са запазени до наши дни. Строителството на сградата продължава около 120 години, като проектът е многократно променян и съвременната сграда е резултат от общите усилия на поредица папи и архитекти, работили върху нея. Църквата е с дължина 220 м, широка е 110 м и е висока 113 м. В нея се намират 800 колони и 390 огромни статуи и 45 олтара.
Сред многобройните произведения в базиликата не може да се подмине великата Пиета на Микеланджело, макар открояването само на една творба да е несправедливо спрямо останалите шедьоври. А те са безброй и трябва да се видят, за да се добие истинска представа за съзидателната сила на човешкия дух и талант.
По материали от Интернет