Световният пътешественик Дейвид Хофман: В България са най-вкусните плодове и зеленчуци, които някога съм ял

- Кой сте вие, Дейвид Хофман?
- Вече е ясно, че знаете името ми, затова продължавам нататък - роден съм през 1985 г. в Маями, Флорида. Майка ми е италианка, а баща ми унгарец. Още от 14-15-годишен започнах да пътувам до Бахамите. Събирахме се всяко лято с приятели и си правехме пътувания с кораб за по около 40-50 дни. След това започнах да ходя из Европа и Америка на посещения на приятели. Когато бях приет в колеж, ми стана още по-интересно да обикалям света. Тогава пък ми дойде идеята да направя от това хоби бизнес и създадох портала davidsbeenhere.com. Той е моето бебе.
- Какво е усещането да обиколиш 49 страни?
- Велико! Друго е обаче да станат 100. Един ден със сигурност ще го направя.
- Различни ли са хората в различните държави?
- Абсолютно. Някои са приятни, други сърдити и намръщени, трети се чудят какво точно искаш от тях, четвърти са готови да ти помогнат - пъстър свят. Няма да кажа къде са били враждебни, защото вероятно не съм попаднал на свестни и не мога така да обобщавам за всички. Светът е прекрасен - в това съм сигурен. Когато хората са добри и добронамерени към тебе, нещата се случват много по-лесно. Там, където няма добре развит туризъм, е трудно да обясниш, че просто минаваш и нямаш никакви лоши намерения към населението. Те просто са затворени в собствения си свят и са твърде ревниви към него. Не очаквам от такива хора да ми съдействат и да са любопитни към сайта ми. Въпреки всичко ще продължа да обикалям и да правя това, което ми харесва.
- Как научихте за България?
- През 2008 г. за първи път погледнах към картата на Източна Европа и видях първо Черна гора и Хърватска. После с поглед обиколих Румъния и България, но нищо повече. През ноември миналата година в Лондон имаше голямо международно туристическо изложение, на което се запознах с Ани Хараламбиева от вашето министерство на икономиката и туризма. Тя беше изключително убедителна, че трябва да посетя България. Разказа ми невероятни неща и запали любопитството ми. Тя създаде нужната организация и ми издаде прес карта, с която влизам безплатно в музеите, осигуриха ми безплатни билети за пътувания и всичко необходимо. Получих пълно съдействие от тези хора. Хотелите и ресторантите, които ползвам, рекламирам след това на сайта си и всички са доволни.
- Може ли да се прави бизнес от пътешествия?
- На мен ми се получава, макар че не е лесно. За всяка страна пиша гид, в който давам всякаква събрана информация за държавата, кухнята, хората, забележителностите и историята. Те не са скъпи - около 10 долара и за клиентите е интересно. Пригодени са за ползване на киндъл /четец за електронни книги -б.а./ и така са навсякъде със собственика си, без да се налага да носи книги. На сайта предлагам и туристическо оборудване, което също би могло да е в помощ на пътешественици като мен. Хората купуват справочниците и аксесоарите, а другата важна част е организацията на пътувания. Всеки би могъл да каже „Дейвид, искам да отида еди-къде-си, какво трябва да направя“ и аз му организирам всичко - самолетни билети, престой, посещения, а за услугата се плаща.
- Имали ли сте опасни случки?
- Да, разбира се. Сега си спомням как в Ирландия бяхме с колегата ми, който снимаше с видеокамера. Бяхме отседнали в хотел в Дъблин и по едно време в стаята ни нахлуха двама пияни войници от ирландската армия. Започнаха да ни бият, счупиха камерата с 8 часа запис на нея, колегата ми беше със счупени ребра, а два часа по-късно трябваше да летим за Лос Анжелис. Друг подобен спомен имам от Мароко, където разрешителното за снимане не беше пристигнало и властите ми отнеха камерата за два дни.
- Къде сте срещали най-красивите жени по света?
- Навсякъде има красавици, но като че ли в Хърватска са концентрирани. Страхотни мацки са! В Италия също са много красиви дамите. Всички мои клиенти, които са посетили Източна Европа, твърдят, че точно в тази част на света жените са невероятни.
- Какво успяхте да разгледате досега на българска територия?
- Бургас, Варна, Несебър, Поморие, Созопол, Балчик, Разград, Плиска, но за съжаление тракийската гробница в Свещари беше затворена.
Оттук заминавам за Иваново, Червен, Бяла, Борово, Свищов, Велико Търново, София и Пловдив и околностите им.
- Впечатлението ви за българите?
- Вие сте чудесни хора, различни от всичките си съседи. Бил съм в Гърция, Турция, Сърбия и Румъния, затова мога да го кажа. Различни сте и като физика, и като сърдечност. В Гърция гледат да те наритат и да им се махнеш от главата, в Турция пък веднага те канят у дома си. Българите са тези, които след като те видят, че снимаш с камера или фотоапарат, ти предлагат веднага да те разведат и да ти покажат най-хубавото от града или страната си. Вие сте отворени към света и чужденците, затова бих поканил много хора да дойдат и да видят с очите си това.
Вижте, в Америка не можеш да се разхождаш спокойно по улиците след залез слънце, а тук няма никакъв проблем. Разбирате ли в каква прекрасна страна живеете, без бандити и убийства.
- Храната тук как ви се струва?
- Това са най-вкусните плодове и зеленчуци, които някога съм ял. Салатите и сиренето ви са превъзходни, а „Загорка“-та върви с всичко, особено в жегата. Няма как да пропусна ребрата на скара и наденичките, както и киселото мляко с плодове.
- Имате ли проблем с кирилицата?
- Никакъв, защото нищо не разбирам. Приятелката ми е наполовина гъркиня и разпознава буквите, но дотам.
- Значи разчитате само на английския си?
- Основно да, но зная също испански и италиански. Навсякъде има хора, които говорят английски. Истината е, че има държави като Франция, Испания и Русия, където знаят английски, но отказват да го говорят по свои съображения. По-интересно е, че когато разберат, че и за тебе английският не е роден език, намират начин да се разберете.
- След колко време ще видим клиповете ви от България?
- Може би след около 3-4 седмици. След България ще отида до Африка, а след това в Молдова. Ще се прибера в Барселона, където живее сестра ми, и там ще монтирам и обработвам.
- Ще се върнете ли в България?
- Вероятно няма да е скоро, тъй като има много места, където никога не съм бил. Но не е изключено, когато се пенсионирам, да дойда тук с внуците си.