Български учени са участвали в откриването на последните четири свръхтежки елемента от Менделеевата таблица с поредни номера 113, 115, 117 и 118. Работата по това откритие е продължила близо 35 г.
В началото на годината е подадено искане до международните организации за чиста и приложна химия и физика за допълване на таблицата на Менделеев с новооткритите елементи. Те са свръхтежки, а откритието е направено в Обединения институт за ядрени изследвания (ОИЯИ) в Дубна, Русия. Това съобщи директорът на института акад. Виктор Матвеев, който е в България за присъждане на званието "доктор хонорис кауза" на СУ "Св. Климент Охридски" и за да получи диплом за почетен международен представител на БАН. България е една от държавите учредителки на института в 1956 г. и е сред най-активните участници в работата на института, отчете акад. Матвеев. В момента там работят по различни програми 35 български учени, от създаването на института до наши дни през неговите лаборатории и зали са минали над 400 българи, участвали в различни разработки. Новите елементи все още нямат имена, защото се чака заключението на двете международни организации, поясни акад. Матвеев. Миналата година са открити още два ултратежки елемента, които са признати, с поредни номера 114 и 116, допълни академикът. Те вече имат и имена - флеройвий и ливерморий. Названията им произхождат от лабораториите, в които са открити - Флеровата лаборатория по ядрени реакции в Русия и националната лаборатория "Лоурънс Ливърмор" в САЩ. Откривателите на новите четири елемента ще предложат имена, след тяхното включване в таблицата от Международния съюз за чиста и приложна химия.
Благодарение на новите химични елементи е създадена технология за протонна лъчетерапия, която се смята за революционна при лечението на ракови заболявания. Един от последните проекти на института в Дубна, който е по поръчка на Европейската комисия, е за изследване на въздуха за тежки метали.
Институтът в Дубна работи по програми, близки до тези на ЦЕРН в Швейцария (Европейската организация за ядрени изследвания), където се ускоряват протони и тежки ядра. Практика е да се възлагат на български фирми, на производствено-развойните звена на СУ и БАН различни поръчки за спомагателни части и технологии, както и проучвания за различните проекти на ОИЯИ, което дава възможност да се развива практическото приложение на родната наука. Само в Базата за развитие и внедряване към БАН в последните пет години е изработено оборудване за института на стойност 750 000 евро.