35 години след полета на първия български космонавт Георги Иванов Космосът остава най-вече мистерия и загадка, в която прохождаме като новородени: бавно, трудно и с много падания. Ето кои са най-тежките моменти, конспирации и реални събития в космическото пространство.
Повреденият двигател от полета на Георги Иванов и Николай Рукавишников създава един от най-инфарктните моменти в Космоса. При спускането обратно към Земята теглото се увеличава 8-9 пъти: и се налага да издържат 2 минути и половина, без да дишат, при положение, че са тренирали ситуацията само за 30 секунди. От Земята обаче изпадат в паника, тъй като през тези минути нито Георги, нито Николай отговарят на централата, тъй като трябва да запазят дъха си. В ухото и на двамата обаче постоянно отекват въпросите за връзка от централата. Накрая нервите на Николай не издържат и той пуска няколко реплики към хората от Земята; страхотен риск, за който Георги Иванов разказа във филма на Мартин Карбовски "Длъжен да оцелее". Иванов споделя още, че мисълта за фатален завършек на полета никога не е минавала през ума му, факт, подкрепен от фамозните 72 удара в минута, запазени дори в толкова напрегната ситуация.
Изгубените и Гагарин
Една от най-драматичните конспиративни теории на XX век е тази за "изгубените космонавти". Това са 13 души, за които теорията гласи, че са били пожертвани от руснаците преди полета на Гагарин, който извадил късмет да не сподели съдбата на предишните камикадзета. Основанията на теорията са: в опита си да спечели космическата надпревара със САЩ съветските власти жертват дузина космонавти и после заличават следите от съществуването им.
Капсули изгарят в земната атмосфера, разбиват се при кацане или се загубват завинаги в бездната на Космоса - всичко това преди историческия полет на Юрий Гагарин. А и част от жестокото съперничество между двете сили по време на Студената война.
Гибелта на Гагарин също отдавна е обвита в мистерия, за която се подозират всякакви варианти - от тезата, че е станал прекалено неудобен на Брежнев и инцидентът е саботаж на съветската власт, до думите на Ванга, която до последно повтаряла: "Не е умрял. Взеха го. Взеха го". Казват, че в руските архиви има 29 тома секретни материали за смъртния инцидент с Юрий Алексеевич през 1968 година. Дъщеря му Елена Гагарина обаче твърди, че няма нищо потайно. "Животът на моя баща беше наистина публичен. Сега някои се опитват да намерят нещо, да изкривят, просто да си измислят, защото... Той беше велик човек. И не защото това направи пропагандата, а защото той беше именно такъв", казва Елена. И добавя: "Гагарин имаше фантастична работоспособност. Аз не съм срещала други хора, които толкова много обичат да се трудят. Той успяваше във всичко, защото беше максимално организиран. И при него никога не се смесваха личното, общественото и професионалното. У дома той никога не говореше за работа. Всичко, което може да се каже за моя баща, е известно и не трябва нищо да се измисля. Да се правят догадки и доизмисля не е хубаво", твърди още Гагарина.
Черешовото дърво
Най-новият експеримент на Международната космическа станция завърши с неочакван успех. С изненада изследователите открили, че черешово дърво, изпратено в Космоса преди 5 години, е разцъфнало много по-рано от черешите на Земята. Дървото е пропътувало 370 км в Космоса заедно с астронавта Коичи Уаката, командир на Международната космическа станция. Учените са удивени от скоростта, с която дървото е разцъфнало в Космоса, 10 пъти по-рано от нормалните черешови дръвчета.
"Съществува теоретична възможност космическата среда да оказва въздействие върху семената, които контролират пъпкуването и процеса на растеж. Интересното е, че всяко дърво има около пет венчелистчета, а черешата, изпратена в Космоса, има 30", коментира Томита. Ако дървото пропътува още пет години, се очаква да достигне зрелостта на 30-годишна череша.
15 изгрева и залеза
Станцията обикаля Земята с 28 000 км/ч, скорост, която би сбъднала мечтата на Малкия принц - екипажът става свидетел на 15-16 изгрева и залеза всеки ден. "Цялата станция сияе със светлината на зората", коментира канадският астронавт и бивш командир на борда на МКС Крис Хедфилд. "Виждаш зората как се приближава към теб. След това се връщаш към работата си, а 92 мин по-късно се случва отново. Не е нещо, което човек може да пропусне." За своята 15-годишна история, станцията е станала свидетел на над 175 000 изгрева и залеза.
Шестият човек на Луната:
Властите да разкажат за извънземните
Американският астронавт Едгар Мичъл, който е шестият човек летял до Луната, е един от най-яростните критици на големите сили и премълчаваната от тях информация. Едгар от години твърди, че има основание да предполага, че руското, американското и британското правителства крият данните за посещенията на извънземни на руска територия. 84-годишният Мичъл взе участие в мисията "Аполо-14" и прекара 9 часа и 17 минути на повърхността на спътника.
Според Мичъл правителствата притежават информация за контакт с извънземни, която обаче е пазена по-надлежно, отколкото човечеството заслужава. Човекът, ходил по Луната, твърди, че за това има причина и тя е разбира се икономическа. "Най-скъпата услуга в бъдещето на туризма са космическите полети. Ако правителствата разкрият информацията за извънземните, ще унищожат цял бизнес - това е все едно да искаш да се качиш на лодка в море, за което знаеш, че е пълно с акули", казва Мичъл.
Който впрочем е пряк свидетел на една от най-големите мистерии в уфологията - случаят "Розуел" в щата Ню Мексико през 1947 г. "Останките от НЛО са намерени в ранчото на хора, които аз и моето семейство прекрасно познаваме. Те са мои съседи и приятели. Този случай повлия на решението ми да стана космонавт. Моята мисия е да се домогна до цялата информация, свързана с НЛО", казва още ветеранът.