Регионален форум под надслов „Културата – двигател за развитие на регионите“ се проведе в Русе тази вечер. В инициативата, която се организира по предложение на областния управител Орлин Пенков, участва и министърът на културата Найден Тодоров. В срещата се включиха десетки представители на културната общност от региона, като сред дискутираните теми бяха възможността за увеличаване на публичния ресурс за култура и поемане на ясен ангажимент, че този сектор е национален приоритет. „В съвременния свят културата е ключов фактор за изграждане на социална свързаност и взаимно разбирателство. Тя създава мостове между различни поколения, етноси и общности, като насърчава диалога и толерантността. В условията на глобализация културата запазва уникалността на местните традиции, като същевременно ги вписва в по-широк международен контекст. Освен духовно измерение, културата има и съществен икономически принос. Културните и творческите индустрии генерират заетост, привличат инвестиции и подпомагат развитието на туризма“, каза в изказването си Пенков. По негови думи днес, повече от всякога, културата е фактор за устойчиво развитие, защото тя не само съхранява наследството, но и създава бъдеще – чрез нови идеи, иновации и съвместни инициативи. „Държавническият подход към културата изисква последователна политика, дългосрочна визия и целенасочени инвестиции. Опазването на културно-историческото наследство, подкрепата за творците и развитието на културните индустрии следва да бъдат сред приоритетите на всяка отговорна държава“, категоричен бе Пенков. От своя страна министър Тодоров акцентира върху ролята на културата като ключов фактор за развитието на обществото и очерта необходимите предпоставки за изграждането на устойчиво бъдеще. Той подчерта, че стремежът към бъдещето е общочовешки: „Мисля, че всички хора искат едно и също. Искаме бъдещето – за нас и за нашите деца. Нашите желания са елементарни, но постигането им изисква усилия“, посочи министър на културата и открои трите основни компонента за постигането на това бъдеще – образование, памет и култура: „Образованието ни дава ресурсите и знанието да изградим бъдещето. Паметта ни помага да разберем откъде идваме, за да знаем накъде вървим. А културата дава визията – тя ни показва какво искаме. В изказването си той обърна внимание, че през последните десетилетия културата не е била сред водещите приоритети: „През последните 30 години културата не беше приоритет, защото се стремяхме да стабилизираме т.нар. „по-важни сектори“. Но какво означава „по-важни“? Това са секторите, в които резултатите се виждат по-бързо“, заяви министър Тодоров. По думите му отлагането на инвестиции в културата води до дългосрочни последици за обществото: „Ако не дадем посока на днешните поколения, те няма да могат да я дадат на своите деца. Резултатите от културата не се виждат днес или утре – те се виждат в следващото поколение“, каза в Русе Найден Тодоров. Той подчерта, че основното предизвикателство не е липсата на решения, а фокусът върху текущи проблеми за сметка на стратегическото развитие: „Заети сме да решаваме текущи проблеми и да гасим пожари, но така забравяме най-важното – бъдещето. А културата е именно работа за бъдещето“. Заместник-кметът Енчо Енчев отчете, че културата играе важна роля и в образованието, като развива критично мислене, креативност и способност за адаптация – умения, които са от съществено значение в динамичната съвременна среда. „Тя вдъхновява, обогатява и дава перспектива, като помага на хората да осмислят както миналото, така и настоящето“, заяви заместник-кметът. Той посочи и колко важно е да определим пътищата, които да трябва да следваме заедно. Заместник-кметът Енчев отбеляза, че от Общинската администрация в Русе работят активно и с подрастващите от най-ранна тяхна възраст. Във фокуса на разговорите бе и създаването на национална стратегия за развитие на културата. Оказа се, че през май тази година се очаква да бъде представен междинен вариант на стратегията. Специално внимание бе обърнато на включването на културните дейци в процеса по подготовка на стратегията. Не по-малко внимание бе отделено на ролята на културния туризъм за цялостното регионално развитие. По време на събитието се акцентира и върху ролята на читалищата в съвременния културен живот и стъпките, които могат да се предприемат за тяхното укрепване и по-справедливо финансиране. Обсъдено бе и разширяване достъпа на общини и културни организации до финансиращи програми, а също и какво да се направи, за да се подкрепят локалните творчески общности, включително по-малки и неформални групи /фотографска общност, джаз общността, групи активисти и организации, пазители на местната историческа памет и културно наследство/. Говори се и за това как могат да бъдат решени практически проблеми, свързани с музейната инфраструктура, недостига на фондохранилища, дигиталната памет и достъп до архиви. Не бе подмината и темата затова какви трябва да бъдат основните функции на държавните културни институти, особено на тези извън София. По време на срещата бе посочено, че дейността на тези организации не трябва да се оценява само чрез формални финансово-счетоводни показатели, но и като реален обществен ефект. Дискутира се и как да се спре отливът на кадри, особено при техническите специалисти и по-дефицитните професии. Говорено бе и за това как може да се насърчи взаимодействието между държавните културни институти, независимия и частния сектор. Обсъдени бяха и проблемите, свързани с авторски, сродни и деривативни права. Сред темите, които влязоха в дневния ред на събитието бе и необходимостта от развитие на културата в малките населени места, особено сред деца и млади хора. Говори се и за дигитализацията, и новите технологии и как те могат да бъдат използвани по-смело за представяне на културното наследство и ангажиране на нови публики. Поставен бе и въпросът как да се отговори на потребностите на младите хора от значими големи събития и фестивали на местно ниво. От участниците в събитието бе посочено, че има сериозна необходимост от повече пространства със свободен достъп за културен диалог и прекарване на свободното време за младите хора. В събитието участваха и заместник областните управители Десислава Бенкова и Бранимир Стефанов. То се реализира с подкрепата на Деница Дончева от Фабрика Култура и бе излъчвано на живо през цялото време в YouTube канала на Арена Медиа. Деница Дончева е и актрисата, режисьор и ръководител на ДТШ „Патиланци“. Модератор бе д-р Ваня Георгиева, която е доктор по политически науки и изследовател в сферата на местните политики за култура. Ваня Георгиева е и председател на сдружение „Стенд Арт“.
Министър Найден Тодоров в Русе: Културата е визията за бъдещето и двигател за развитието на регионите
Регионален форум под надслов „Културата – двигател за развитие на регионите“ се проведе в Русе. В инициативата участва и министърът на културата Найден Тодоров.
Регионален форум под надслов „Културата – двигател за развитие на регионите“ се проведе в Русе тази вечер. В инициативата, която се организира по предложение на областния управител Орлин Пенков, участва и министърът на културата Найден Тодоров. В срещата се включиха десетки представители на културната общност от региона, като сред дискутираните теми бяха възможността за увеличаване на публичния ресурс за култура и поемане на ясен ангажимент, че този сектор е национален приоритет. „В съвременния свят културата е ключов фактор за изграждане на социална свързаност и взаимно разбирателство. Тя създава мостове между различни поколения, етноси и общности, като насърчава диалога и толерантността. В условията на глобализация културата запазва уникалността на местните традиции, като същевременно ги вписва в по-широк международен контекст. Освен духовно измерение, културата има и съществен икономически принос. Културните и творческите индустрии генерират заетост, привличат инвестиции и подпомагат развитието на туризма“, каза в изказването си Пенков. По негови думи днес, повече от всякога, културата е фактор за устойчиво развитие, защото тя не само съхранява наследството, но и създава бъдеще – чрез нови идеи, иновации и съвместни инициативи. „Държавническият подход към културата изисква последователна политика, дългосрочна визия и целенасочени инвестиции. Опазването на културно-историческото наследство, подкрепата за творците и развитието на културните индустрии следва да бъдат сред приоритетите на всяка отговорна държава“, категоричен бе Пенков. От своя страна министър Тодоров акцентира върху ролята на културата като ключов фактор за развитието на обществото и очерта необходимите предпоставки за изграждането на устойчиво бъдеще. Той подчерта, че стремежът към бъдещето е общочовешки: „Мисля, че всички хора искат едно и също. Искаме бъдещето – за нас и за нашите деца. Нашите желания са елементарни, но постигането им изисква усилия“, посочи министър на културата и открои трите основни компонента за постигането на това бъдеще – образование, памет и култура: „Образованието ни дава ресурсите и знанието да изградим бъдещето. Паметта ни помага да разберем откъде идваме, за да знаем накъде вървим. А културата дава визията – тя ни показва какво искаме. В изказването си той обърна внимание, че през последните десетилетия културата не е била сред водещите приоритети: „През последните 30 години културата не беше приоритет, защото се стремяхме да стабилизираме т.нар. „по-важни сектори“. Но какво означава „по-важни“? Това са секторите, в които резултатите се виждат по-бързо“, заяви министър Тодоров. По думите му отлагането на инвестиции в културата води до дългосрочни последици за обществото: „Ако не дадем посока на днешните поколения, те няма да могат да я дадат на своите деца. Резултатите от културата не се виждат днес или утре – те се виждат в следващото поколение“, каза в Русе Найден Тодоров. Той подчерта, че основното предизвикателство не е липсата на решения, а фокусът върху текущи проблеми за сметка на стратегическото развитие: „Заети сме да решаваме текущи проблеми и да гасим пожари, но така забравяме най-важното – бъдещето. А културата е именно работа за бъдещето“. Заместник-кметът Енчо Енчев отчете, че културата играе важна роля и в образованието, като развива критично мислене, креативност и способност за адаптация – умения, които са от съществено значение в динамичната съвременна среда. „Тя вдъхновява, обогатява и дава перспектива, като помага на хората да осмислят както миналото, така и настоящето“, заяви заместник-кметът. Той посочи и колко важно е да определим пътищата, които да трябва да следваме заедно. Заместник-кметът Енчев отбеляза, че от Общинската администрация в Русе работят активно и с подрастващите от най-ранна тяхна възраст. Във фокуса на разговорите бе и създаването на национална стратегия за развитие на културата. Оказа се, че през май тази година се очаква да бъде представен междинен вариант на стратегията. Специално внимание бе обърнато на включването на културните дейци в процеса по подготовка на стратегията. Не по-малко внимание бе отделено на ролята на културния туризъм за цялостното регионално развитие. По време на събитието се акцентира и върху ролята на читалищата в съвременния културен живот и стъпките, които могат да се предприемат за тяхното укрепване и по-справедливо финансиране. Обсъдено бе и разширяване достъпа на общини и културни организации до финансиращи програми, а също и какво да се направи, за да се подкрепят локалните творчески общности, включително по-малки и неформални групи /фотографска общност, джаз общността, групи активисти и организации, пазители на местната историческа памет и културно наследство/. Говори се и за това как могат да бъдат решени практически проблеми, свързани с музейната инфраструктура, недостига на фондохранилища, дигиталната памет и достъп до архиви. Не бе подмината и темата затова какви трябва да бъдат основните функции на държавните културни институти, особено на тези извън София. По време на срещата бе посочено, че дейността на тези организации не трябва да се оценява само чрез формални финансово-счетоводни показатели, но и като реален обществен ефект. Дискутира се и как да се спре отливът на кадри, особено при техническите специалисти и по-дефицитните професии. Говорено бе и за това как може да се насърчи взаимодействието между държавните културни институти, независимия и частния сектор. Обсъдени бяха и проблемите, свързани с авторски, сродни и деривативни права. Сред темите, които влязоха в дневния ред на събитието бе и необходимостта от развитие на културата в малките населени места, особено сред деца и млади хора. Говори се и за дигитализацията, и новите технологии и как те могат да бъдат използвани по-смело за представяне на културното наследство и ангажиране на нови публики. Поставен бе и въпросът как да се отговори на потребностите на младите хора от значими големи събития и фестивали на местно ниво. От участниците в събитието бе посочено, че има сериозна необходимост от повече пространства със свободен достъп за културен диалог и прекарване на свободното време за младите хора. В събитието участваха и заместник областните управители Десислава Бенкова и Бранимир Стефанов. То се реализира с подкрепата на Деница Дончева от Фабрика Култура и бе излъчвано на живо през цялото време в YouTube канала на Арена Медиа. Деница Дончева е и актрисата, режисьор и ръководител на ДТШ „Патиланци“. Модератор бе д-р Ваня Георгиева, която е доктор по политически науки и изследовател в сферата на местните политики за култура. Ваня Георгиева е и председател на сдружение „Стенд Арт“.
Регионален форум под надслов „Културата – двигател за развитие на регионите“ се проведе в Русе тази вечер. В инициативата, която се организира по предложение на областния управител Орлин Пенков, участва и министърът на културата Найден Тодоров. В срещата се включиха десетки представители на културната общност от региона, като сред дискутираните теми бяха възможността за увеличаване на публичния ресурс за култура и поемане на ясен ангажимент, че този сектор е национален приоритет. „В съвременния свят културата е ключов фактор за изграждане на социална свързаност и взаимно разбирателство. Тя създава мостове между различни поколения, етноси и общности, като насърчава диалога и толерантността. В условията на глобализация културата запазва уникалността на местните традиции, като същевременно ги вписва в по-широк международен контекст. Освен духовно измерение, културата има и съществен икономически принос. Културните и творческите индустрии генерират заетост, привличат инвестиции и подпомагат развитието на туризма“, каза в изказването си Пенков. По негови думи днес, повече от всякога, културата е фактор за устойчиво развитие, защото тя не само съхранява наследството, но и създава бъдеще – чрез нови идеи, иновации и съвместни инициативи. „Държавническият подход към културата изисква последователна политика, дългосрочна визия и целенасочени инвестиции. Опазването на културно-историческото наследство, подкрепата за творците и развитието на културните индустрии следва да бъдат сред приоритетите на всяка отговорна държава“, категоричен бе Пенков. От своя страна министър Тодоров акцентира върху ролята на културата като ключов фактор за развитието на обществото и очерта необходимите предпоставки за изграждането на устойчиво бъдеще. Той подчерта, че стремежът към бъдещето е общочовешки: „Мисля, че всички хора искат едно и също. Искаме бъдещето – за нас и за нашите деца. Нашите желания са елементарни, но постигането им изисква усилия“, посочи министър на културата и открои трите основни компонента за постигането на това бъдеще – образование, памет и култура: „Образованието ни дава ресурсите и знанието да изградим бъдещето. Паметта ни помага да разберем откъде идваме, за да знаем накъде вървим. А културата дава визията – тя ни показва какво искаме. В изказването си той обърна внимание, че през последните десетилетия културата не е била сред водещите приоритети: „През последните 30 години културата не беше приоритет, защото се стремяхме да стабилизираме т.нар. „по-важни сектори“. Но какво означава „по-важни“? Това са секторите, в които резултатите се виждат по-бързо“, заяви министър Тодоров. По думите му отлагането на инвестиции в културата води до дългосрочни последици за обществото: „Ако не дадем посока на днешните поколения, те няма да могат да я дадат на своите деца. Резултатите от културата не се виждат днес или утре – те се виждат в следващото поколение“, каза в Русе Найден Тодоров. Той подчерта, че основното предизвикателство не е липсата на решения, а фокусът върху текущи проблеми за сметка на стратегическото развитие: „Заети сме да решаваме текущи проблеми и да гасим пожари, но така забравяме най-важното – бъдещето. А културата е именно работа за бъдещето“. Заместник-кметът Енчо Енчев отчете, че културата играе важна роля и в образованието, като развива критично мислене, креативност и способност за адаптация – умения, които са от съществено значение в динамичната съвременна среда. „Тя вдъхновява, обогатява и дава перспектива, като помага на хората да осмислят както миналото, така и настоящето“, заяви заместник-кметът. Той посочи и колко важно е да определим пътищата, които да трябва да следваме заедно. Заместник-кметът Енчев отбеляза, че от Общинската администрация в Русе работят активно и с подрастващите от най-ранна тяхна възраст. Във фокуса на разговорите бе и създаването на национална стратегия за развитие на културата. Оказа се, че през май тази година се очаква да бъде представен междинен вариант на стратегията. Специално внимание бе обърнато на включването на културните дейци в процеса по подготовка на стратегията. Не по-малко внимание бе отделено на ролята на културния туризъм за цялостното регионално развитие. По време на събитието се акцентира и върху ролята на читалищата в съвременния културен живот и стъпките, които могат да се предприемат за тяхното укрепване и по-справедливо финансиране. Обсъдено бе и разширяване достъпа на общини и културни организации до финансиращи програми, а също и какво да се направи, за да се подкрепят локалните творчески общности, включително по-малки и неформални групи /фотографска общност, джаз общността, групи активисти и организации, пазители на местната историческа памет и културно наследство/. Говори се и за това как могат да бъдат решени практически проблеми, свързани с музейната инфраструктура, недостига на фондохранилища, дигиталната памет и достъп до архиви. Не бе подмината и темата затова какви трябва да бъдат основните функции на държавните културни институти, особено на тези извън София. По време на срещата бе посочено, че дейността на тези организации не трябва да се оценява само чрез формални финансово-счетоводни показатели, но и като реален обществен ефект. Дискутира се и как да се спре отливът на кадри, особено при техническите специалисти и по-дефицитните професии. Говорено бе и за това как може да се насърчи взаимодействието между държавните културни институти, независимия и частния сектор. Обсъдени бяха и проблемите, свързани с авторски, сродни и деривативни права. Сред темите, които влязоха в дневния ред на събитието бе и необходимостта от развитие на културата в малките населени места, особено сред деца и млади хора. Говори се и за дигитализацията, и новите технологии и как те могат да бъдат използвани по-смело за представяне на културното наследство и ангажиране на нови публики. Поставен бе и въпросът как да се отговори на потребностите на младите хора от значими големи събития и фестивали на местно ниво. От участниците в събитието бе посочено, че има сериозна необходимост от повече пространства със свободен достъп за културен диалог и прекарване на свободното време за младите хора. В събитието участваха и заместник областните управители Десислава Бенкова и Бранимир Стефанов. То се реализира с подкрепата на Деница Дончева от Фабрика Култура и бе излъчвано на живо през цялото време в YouTube канала на Арена Медиа. Деница Дончева е и актрисата, режисьор и ръководител на ДТШ „Патиланци“. Модератор бе д-р Ваня Георгиева, която е доктор по политически науки и изследовател в сферата на местните политики за култура. Ваня Георгиева е и председател на сдружение „Стенд Арт“.