На 25 април (събота) Стойчева, заедно с платформата Ruralheritage.bg и фондация „Адаптика“, ще представят своето едногодишно проучване. Домакин и съорганизатор за провеждането на проявата в трънския край е Общинският исторически музей в Трън.
„Става въпрос за седем къщи и техните истории, които са разказани от техните стопани, които ги опазват в автентичен вид, които ги ценят като история, като памет и архитектурно наследство. Ние се занимаваме с това да показваме тези истории с цел да се види мотивацията на тези хора и откъде намират силата да се занимават с тези стари къщи“, коментира архитектът. Акцентът пада не само върху архитектурата на къщите, но и върху личните разкази на техните пазители – наследници на майстор на „жуграфи“ (стенописни модулни шарки, с които традиционно са украсявани влашките къщи, особено в Северозападна България - б.р.), които са съхранили неговото творчество по стените на дома му.
Сред историите са тези на млада двойка, завърнала се от Лондон и намерила своя дом в неизвестно северозападно село; на писателката Розмари Де Мео, която разказва какво означава да издържиш „изпита на старината“; на кинотвореца Борис Мисирков, който сбъдва своята родопска мечта за близост до истинското.
Това са истории на хора, които избират живота на село и съхраняват занаятчийски практики от една изчезваща култура, за да запазят облика на къщите и тяхната неповторимост, естетика и стилистика, каза още Елена Стойчева.
Тя уточни, че експозицията е била показана пред публика само веднъж – през лятото на 2025 г. в столицата. След Трън тя ще бъде представена в Бургас, в Културния център „Морско казино“, в периода 2 - 13 юни. От 4 до 25 юли ще гостува на троянското Национално изложение на художествените занаяти и изкуствата – Орешак, след това във Велико Търново и Ново село, Видинско.
Проектът „Къщите и хората – Архитектурни истории от българските села“ е осъществен с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“.
Елена Стойчева разказа повече за онлайн платформата Ruralheritage.bg, която документира селската архитектура като жива част от културното наследство на България. Нейният фокус са жилищни сгради от по-слабо изследвани периоди – като 20-те и 30-те години на 20 век – и цели да привлече вниманието към стойността на тези обекти, за да насърчи опазването им и да покаже, че селската архитектура е богатство, което заслужава уважение и грижа.