Модератор на заседанието беше доц. д-р Стоян Николов, който представи темите на докладите, които бяха част от сутрешната сесия на форума.
Заседанието започна с доклад на д-р Симеон Цветков и Виолин Калчев от Регионалния исторически музей – Велико Търново и Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“, които представиха нови данни за пушкарството и ножарството в Панагюрище, свързани с Априлското въстание. В изложението си те посочиха, че изследването се основава на слабо познати интервюта, проведени през 60-те години на миналия век с наследници на оръжейници, работили през втората половина на 19-и век и изработвали оръжие за въстанието.
По думите им интервютата, събрани в няколко населени места, дават подробна информация за занаята, за връзките между майстори, калфи и чираци, както и за предаването на уменията между поколенията. Изследователите отбелязаха, че съпоставят тези данни с наличните до момента сведения за Панагюрище, което позволява по-задълбочен анализ на развитието на оръжейното производство в навечерието на въстанието. Допълниха, че ще направят опит за идентифициране на изработените оръжия – включително коя сабя на кой майстор принадлежи, както и разграничаване на дейността между ковачи и оръжейни майстори.
Уредникът от Историческия музей в Панагюрище Методи Навущанов направи сравнение между въоръжението на въстаниците и Османската армия в доклада си на тема „Оръжейната драма – за снаряжението и въоръжението на противоборстващите страни по време на Априлското въстание 1876 година“.
Той акцентира върху качествата на използваните преднопълнечни оръжия, както и върху прехода към по-съвременни капсулни системи, като представи тактико-технически характеристики като калибър, тегло, скорострелност и габарити. В изложението бяха разгледани както оръжията на въстаниците, изработвани при местни условия, така и въоръжението на османските части, командвани от Хафъз паша, като данните бяха съпоставени в таблици. По думите на Навущанов подобен сравнителен подход позволява по-добро разбиране на съотношението на силите и на героично-драматичния характер на събитията в Панагюрище през 1876 година.
Доц. д-р Нелко Ненов от Военната академия „Г. С. Раковски“ в София представи доклад за българската дървена артилерия по време на Априлското въстание, като я определи като най-тежкото въоръжение на въстаниците. Той посочи, че оръдията са изработвани основно от дива череша и имат характеристики на артилерийски системи – с оръдейно тяло, заряд и снаряд, като е използван черен барут. В изложението бе представена и конструкцията им, както и описание на артилерийски гранати, като бе отбелязано, че в Панагюрище е правен опит за граната с оловно ядро.
Константин Панайотов от Националния център за нематериално културно наследство при Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей към БАН представи доклад на тема фолклористични свидетелства за лица и събития от епохата на „героичното време“. Той бе базиран на документи, съхранявани в научния център, който събира и изследва устното и традиционното културно наследство на България. В изложението си Панайотов акцентира върху ролята на фолклора като носител на историческа памет и допълнение към писмените източници. Наличието на развита книжовна и музейна памет в съвременното общество до известна степен освобождава от необходимостта да се помни чрез устната традиция, отбеляза той.
Събитието е част от програмата на Комитета за отбелязване на 150 години от Априлското въстание, сформиран от Българската академия на науките (БАН). Комитетът е създаден по инициатива на Събранието на академиците и член-кореспондентите (САЧК) и ръководството на БАН. Целта е да се отбележи подобаващо и на национално ниво годишнината от знаковото събитие от българската история, довело до извоюване на независимостта.