Авторът Георги Господинов изрази задоволство от новото издание на своята страница във Фейсбук, като написа: „Хубаво е как в думата "бащован", поне за нашето ухо дреме баща и градинар“.
Там писателят е публикувал и откъс от рецензия за романа на литературната критичка Ана Ристович. В нея са казва: „Тази книга (преведена от български от Ясмина Йованович) не е просто мемоар за един баща и загубата му, а нещо като чудна машина на времето, която като читател те пренася обратно към твоите собствени моменти на загуба, към смъртта на близки хора, към детството и към спомените за това, което сме споделяли с нашите скъпи покойници. Отдавна не съм чел толкова нежна и болезнена книга, която е едновременно голямо сбогуване и среща, с моменти, които само такава дълбока болка може да извади на повърхността от дълбините на паметта и да съживи: докосвания, гласове, шеги, истории, анекдоти, лица.
На едно място Господинов пише как е запазил последните кръстословици, които баща му е решавал преди да почине, и как е стоял, замислен, пред празните квадратчета, които ръката му не е успяла да попълни. Спомних си как и аз бях запазил като спомен последните кръстословици на майка ми, решени преди нейното окончателно заминаване. Тази книга боли, но също така гали с нежност, която остава завинаги между нас и онези, които ни научиха, че всяка кръстословица, която ни дадоха при раждането, всъщност е кръстословица на всички възможности, от която ние само ставаме по-добри хора. Градина от всички възможни дървета, треви и цветове"
С „Благодаря ти, Георги Господинов, за тази великолепна книга“ завършва рецензията на Ристович.