Изследването обхваща 35 държави, включително България, и се базира на над 36 600 интервюта лице в лице.
Данните сочат, че европейският пазар на труда се трансформира под влияние на дигитализацията, изкуствения интелект и климатичните промени, които променят както организацията на труда, така и самите работни места.
Въпреки общия напредък в качеството на заетостта през последните 15 години, ползите не са разпределени равномерно. Съществени различия се запазват по отношение на пола, възрастта, произхода и сектора на заетост.
Мъжете продължават да отчитат по-високо качество на работа в повечето показатели, като в някои области разликата се задълбочава – например интензивността на труда се влошава при жените, но се подобрява при мъжете, показва докладът на организацията, чийто изпълнителен директор е Ивайло Калфин
Около 80 на сто от работещите в ЕС са в добро здраве, но 18 процента съобщават за здравословни проблеми, ограничаващи ежедневната им дейност. Същевременно 29 на сто от работниците не са добре информирани за мерките срещу стрес на работното място.
Докладът подчертава, че качеството на работата е ключово за конкурентоспособността на икономиката, тъй като е свързано с по-висока мотивация, ангажираност и по-добро здраве на служителите.
Наблюдава се и промяна в предпочитанията – делът на хората, които искат да работят по-малко часове, нараства до 33 процента през 2024 г. спрямо 27 процента през 2015 г.
Проучването отчита и сериозни структурни промени на пазара на труда. Заетостта в ЕС достига рекордни нива, въпреки намаляващото население в трудоспособна възраст, като растежът се дължи основно на по-високото участие на жените, мигрантите и по-възрастните работници.
По отношение на България, докладът не съдържа подробен отделен анализ, но включва страната в общите европейски тенденции. Сред конкретните данни е, че делът на работещите на непълно работно време е сред най-ниските в ЕС – под 5 процента.
Същевременно България е сред страните с по-ограничено колективно представителство на работниците, като около 40 на сто от служителите нямат нито синдикално представителство, нито възможност да изразяват мнението си чрез работни срещи. Докладът отчита и положителни тенденции за страната – значително намаляване на дела на работещите, които трудно преживяват от заплата до заплата с над 30 процентни пункта спрямо 2010 г.
В по-широк план изследването подчертава, че Европа е изправена пред застаряваща и намаляваща работна сила, което прави подобряването на качеството на работните места ключово условие за задържане на повече хора на пазара на труда.
Според авторите безопасната работна среда, добрите социални отношения и балансът между работа и личен живот са сред най-важните фактори за работещите, често дори по-важни от заплащането.
Заключението на доклада е, че макар напредъкът да е налице, политиките трябва да бъдат по-целенасочени, за да се преодолеят различията и да се гарантира устойчиво и приобщаващо развитие на пазара на труда в Европа.