Доц. д-р Стрезова представи темата за женските образи от Априлската епопея, като разказа за важната роля на знамевезките от този период. По думите й прави впечатление, че по-голямата част от тях упражняват професията на учителката, както и членството им в наскоро формираните женски дружества в родните им места.
Докорантът Владимир Брязов от ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“ разказа за Анна Предич, наричана още ловешката Райна Княгиня. По думите му още като ученик той се е интересувал от историята на град Ловеч, но въпреки това не е знаел за нея, докато не се наложило да представи историческа личност, жена, от неговия роден край. Тогава се запознава с историята на бележитата ловчалийка – Анна Предич, която по-късно става Радославова. Той посочи, че информацията за нея е оскъдна, под формата на вестникарски статии и песни от местния фолклор.
За ролята и страданията на Райна Попгеоргиева във въстанието – до канонизацията й в националната история като Райна Княгиня разказа Катя Зографовa от Националния литературен музей (НЛМ) – София. Тя прочете откъс от книгата „Истинската Райна княгиня“ – документална биография, която по думите й тя се почувствала длъжна да направи, след „толкова много клишета и разкрасявания по темата“, защото е панагюрка и професионален документалист. „Сред многото източници за битието на Райна княгиня, за мен бяха важни най-ранните документални свидетелства, всъщност те са по-скоро мемоарни спомени и книги, на очевидци и съвременници на въстанието.“ Тя посочи български и чужди източници, като Робърт Джаспър Мор и книгата му Under the Balkans от 1877 г., която бива преведена едва през 1992 г. с рецензент проф. Андрей Пантев. Според нея за жалост това издание остава малко известно, въпреки обявения тираж от 5 000 копия. „Разказът на Мор заслужава читателското внимание на просветения българин, а не пълната забрава, в която е книгата му до началото на 90-те години на 20 век“, заяви Зографова.
Гл. ас. д-р Мария Левкова-Мучинова изнесе доклад на тема: „Райна Княгиня в символиката на Българското възраждане“. Според нея общественият интерес към този персонаж е резултат от нарасналия през Възрожденската епоха интерес към българското средновековно минало. Сред многото й роли на учителка, акушерка и деятелка, с най-силен обществен заряд е ролята на българската княгиня, предвождаща въстанието в дните на април 1876г, а трансформацията на младата учителка в знаменоска на въстаниците и българска княгиня вдъхновява редица изследователи на нейния живот и дело. По думите й описанието на Захари Стоянов за Райна Княгиня е едно от най-силните смислови внушения на ръководителите на въстанието. „Българската държава е възродена от дълбините на славното българско минало, самата обикната българска княгиня се явява за да предвожда народа в битката му за свобода. Възприемайки този образ, Райна Попгеоргиева се превръща в един от най-ярките символи на Българското възраждане“, посочи тя.
Гл. ас. д-р Ивета Рашева представи трите книги за Райна Княгиня по времето на социализма. „Никой не е обръщал внимание на книгите, които излизат по времето на нашия социализъм за Райна княгиня“, каза тя. Според нея изключително интересен е фактът, че след 1944г., близо 20 години, няма написана книга за нея. По думите й трите книги, които излизат в много кратък период след 1967 г са на Димитър Кръстев, по-известен като Димитър Делян, Любомира Каралеева и Георги Хрусанов. Тя посочи, че и в трите книги се говори нескрито за любовта между Бенковски и Райна княгиня. „Една такава любов е нещо прекрасно за авторите на художествена литература“, каза Рашева. Отбеляза, че и в трите творби, винаги се появява един турчин, който много харесва Райна княгиня и който й предлага тя да му стане съпруга, отказвайки се от българската вяра, както и че тя отказва да се омъжи за дадения турчин, който е високо в обществото, обикновено бей. Тя подчерта също, че в нито една от книгите героинята не е жертва на насилие. „Тя излиза здрава, чиста, силна от затвора и поема към Москва, като в повечето случаи участва и в самото въстание, стреля с пистолет, грижи се за болните, които са пренесени в училището“, каза още тя.
Ирина Ботева от Историческия музей – Панагюрище разказа за панагюрската „Долна махала“ в Априлското въстание, където самата тя живее. По думите й героите от тази махала са много и те посвещават не само живота си, но също средствата и имотите си на общонародната кауза. Тя посочи, че Райна Княгиня е героиня, но Априлското въстание „нямаше да бъде успешното въстание, ако не участваха още много хиляди герои – знайни и незнайни“, каза тя. Възхищаваме се на героите, чиито имена са известни, но дали техните имена щяха да блестят, ако не бяха по-неизвестните, тихите герои на Априлското въстание, защото те повярваха на своите водачи и тръгнаха след тях, за да се превърна Априлското въстание най-масовото и успешно въстание, въпреки хилядите си жертви“, каза още Ботева.
Модератор на първото заседание в залата за изложби в Историческия музей в Панагюрище беше проф. д.и.н. Вера Бонева.
Събитието ще продължи до 16 април и е част от програмата на Комитета за отбелязване на 150 години от Априлското въстание, сформиран от Българската академия на науките (БАН). Комитетът е създаден по инициатива на Събранието на академиците и член-кореспондентите (САЧК) и ръководството на БАН. Целта е да се отбележи подобаващо и на национално ниво годишнината от знаковото събитие от българската история, довело до извоюване на независимостта.