Проф. Митев, който бе и модератор на пленарното заседание в откриващия ден на събитието, представи темата „Диверсионните акции в тактиката на гюргевските апостоли“. "За съжаление, автентичните домашни свидетелства, с които разполагаме днес, са крайно оскъдни. В повечето случай, когато иде реч за саботажи и използване на насилие от страната на въстаниците, се разчита на мемоарни източници, а те често са подвеждащи и крайно субективни", разясни проф. Митев.
Проф. д-р Петко Ст. Петков от Великотърновския университет (ВТУ) „Св. св. Кирил и Методий“ изнесе доклад на тема „Българското въстание от 1876 година и Освобождението на България – създаването на новата българска държава“.
Въпреки кървавото потушаване, въстанието постига основната си цел – да застави Великите сили да се намесят и да решат българския въпрос, посочи проф. Петков. Той подчерта още, че новата българска държава е създадена върху „костите и кръвта“ на участниците във въстанието, което превръща 1876 г. в решаващ момент за националното освобождение. Призова 20 април да бъде включен в държавния календар като официален празник, за да се отдаде дължимото на националния характер на събитието.
„Духът на времето през 1876 г.“ бе темата на доц. д-р Димитър Христов от БАН. По думите му най-категоричното е това, което разказва Марко Балабанов в прелюдията към спомени за мисията му с Драган Цанков и избухването на въстанието в Херцеговина. Българите възприемат това въстание и като свое и по някакъв начин изпитват силно съчувсвие. „Когато говорим за духа времето, два съществени момента се открояват. Единият е, че контекстът, който създава Априлското въстание, не е чисто български. И вторият важен момент е, движещите сили на конфликта не са чисто национално освободителни.
Според доц. Христов освен национално-освободителния мотив, в хората, които движат събитията, има и един социален мотив за преврат. „Това са нагласи, които са много ясно видими в Херцеговина. Става дума за една международна конспиративна бунтарска мрежа, лява по характера си, която в различните страни намира различни проявления“, каза доц. Христов, допълвайки, че духът на това време не движи всички в еднаква посока.
Директорът на дирекция „Национална картова и платежна схема" в „Борика“ Национална картова и платежна схема (НКПС) Стоилка Арсова изнесе доклад на тема: „Дигитализация на почерка на Райна Княгиня“.
„Дигитализацията на един почерк на една историческа личност ни пренася в това да съхраним характера на почерка на тази личност“, каза Стоилка Арсова, допълвайки, че „трябва да пазим това, което ни е завещано“. Тя обясни, че дигитализация означава, че почеркът от документалното наследство преминава през един период на изследване от графични дизайнери, които анализират цялото писмено наследство на тази личност. Разказа, че с нейния екип са започнали тази дейност още през 2001 г. с почерка на Васил Левски, след това на Христо Ботев, Левски и Раковски.
Арсова посочи, че за Райна Княгиня има два шрифта – единият е нейният личен почерк, а другият е така наречения „Райна везмо“ от везмото на знамето за Априлското въстание, както и от нейните гоблени.
Международната конференция „Априлското въстание 1876 г. - път към свобода, парламентаризъм и държавност" ще продължи до 16 април и е част от програмата на Комитета за отбелязване на 150 години от Априлското въстание, сформиран от Българската академия на науките (БАН). Комитетът е създаден по инициатива на Събранието на академиците и член-кореспондентите (САЧК) и ръководството на БАН. По думите им целта е да се отбележи подобаващо и на национално ниво годишнината от знаковото събитие от българската история, довело до извоюване на независимостта.