„Доколкото човек не се е променил кой знае колко много, „Чайка“ продължава да бъде изключително съвременна пиеса. Защото това, което човекът е представлял в края на XIX век, това е и в началото ХХ век. Еволюцията не ни е дала кой знае колко много като морал и всички човешки качества“, казва проф. Христов. В този прочит липсва опит за актуализация чрез външни знаци – съвременността идва от самата човешка природа, от нейната неспособност да се измъкне от собствените си слабости, желания и илюзии.
„Аз опитвам да съм верен на автора. Доколкото той е безмилостен към персонажите си, дотолкова съм и аз“, допълва режисьорът.
МЕЖДУ АНТОША ЧЕХОНТЕ И ДОКТОР ЧЕХОВ
Една от ключовите линии в постановката е търсенето на баланс между ранния хумористичен Чехов – Антоша Чехонте, и зрелия, безпощаден наблюдател на човешката душа. Христов избира да застане именно там: „Опитахме се, заедно с актьорите, да приближим Антоша Чехонте до доктор Чехов. Предпочитам доктор Чехов, този ироник, който се е срещал ежедневно и със смъртта, и със живота, и разказа за всичко това с много топъл човешки хумор“.
Тази позиция определя и тона на спектакъла – не тежка психологическа драма, нито студена ирония, а онова трудно уловимо „смешно-тъжно“, за което говори Станка Калчева, и което се превръща в запазена марка на Чеховия театър. В този смисъл постановката не просто следва традицията, а я „разколебава“.
Според Калчева, която влиза в ролята на Аркадина, вътрешните процеси – напреженията, ревността, жаждата за любов и признание, са истинските събития. Именно там се разгръща драмата. Чеховите персонажи не притежават дистанция към себе си – те не виждат собствената си ирония, не разчитат собствената си трагедия. „Всеки в тази пиеса се бори за внимание, за любов, както е и в живота“, казва Калчева.
АНСАМБЪЛЪТ КАТО ЖИВ ОРГАНИЗЪМ
Силата на тази „Чайка“ идва и от ансамбъла – съчетание между утвърдени имена и по-млади актьори – Станка Калчева, Теодор Ненов, Кънчо Кънев, Стефан Мавродиев, Рая Пеева, Юлиян Петров, Кристина Янева, Ния Кръстева, Георги Гоцин, Александър Хаджиангелов, Стефан Додуров, Георги Асенов, Матю Горанов, Матей Иванов, Ирен Танева, Самуела Шамлиева.
Юлиян Петров, който играе Тригорин, описва процеса като органично изграждане на общност: „Става един своеобразен отбор, който си работи много отпреди това“.
Работата с режисьора се оказва решаваща – познанството, доверието и общият език позволяват на актьорите да достигнат до онази крехкост, която авторът изисква: „Чехов е много сериозна работа. Изисква едни особени неща да извадиш от себе си. Едно разголване, тоест, оставяне до най-тънките неща, които могат да бъдат докоснати в теб“, допълва Петров.
„Аз предпочитам актьорите да живеят в ролите си, да изграждат истински пълнокръвни образи. Според мен най-добрата режисура е тогава, когато режисьорът умре в актьорите си“, казва проф. Христов.
СРЕЩУ МИТА ЗА ЧАЙКАТА
Един от най-интересните режисьорски жестове е свързан с разрушаването на символа. Чайката, често възприемана като образ на свободата и полета, тук е поставена под съмнение. „Този мит, че чайката е птица, която се рее свободно… с това не съм съгласен категорично“, казва Ивайло Христов.
Така спектакълът се отдалечава от романтичните прочити и се приближава до по-суровата истина за човека – ограничен, търсещ, често изгубен. В този свят „новите форми“, за които мечтае Трепльов, звучат едновременно като необходимост и като иронично клише – нещо, с което самият спектакъл съзнателно „се закача“, по думите на проф. Христов.
Ако трябва да се обобщи в едно изречение, както самите участници правят, тази постановка е „човешка“. Така я нарича Юлиян Петров.
В „Чайка“ сценографията и костюмите са на Марина Янева, музиката – на Антони Дончев, преводът – на Елка Хаджиева.
Във видеото: Режисьорът Ивайло Христов и актьорите Станка Калчева и Юлиян Петров пред БТА, в разговор с Даниел Димитров: Какво в „Чайка“ звучи най-болезнено съвременно днес? Чехов – психологичен или много ироничен? Разрушено ли е традиционното възприемане на пиесата? „Новите форми“ вече клише ли са? Как се изгражда ансамбъл в толкова „крехка“ пиеса? Кое в Чехов Ви плаши един актьор?
Автор – Даниел ДимитровОператор – Емил АлександровМонтаж – Валя Ковачева