Ще заобичат ли американците морските дарове, ако те приличат на нещо друго?

Възможно ли е бъдещето на рибата да изглежда като салам, кюфтета, пържено пиле, наденички, а защо не - ребърца или бургери?
Чрез концепцията за морски дарове „под прикритие“ хранителната индустрия в САЩ се опитва да преодолее сравнително слабия интерес на американците към храната от морето, правейки така, че рибата по-малко да изглежда и има вкус на риба, пише Асошиейтед прес.
„Нашата тайванска магия е да направим така, че рибата тон да има вкус на пържено пиле“, разказва Джак Чи, говорител на компанията „Туна фиш“ (Tuna Fresh), базирана в Тайван, която продава риба тон под формата на като пържени „хапки“ и панирани пръчици, наподобяващи пилешко филе. „Искахме да навлезем на американския пазар и открихме, че пържените храни са начинът“, обяснява той.
Компанията на Чи е една от стотиците, представили продуктите си на изложението Seafood Expo North America в Бостън. Сред морето от пушени сьомги, миди и всякакви ракообразни, се открои една тенденция - морските дарове, насочени към американския пазар, изглеждат все по-малко като морски дарове.
„Това е голяма тенденция през последните няколко години“, посочва Джъстин Роджърс, търговски мениджър в „Ес Кей фууд брандс“ (SK Food Brands) от Лос Анджелис. Сред последните предложения на компанията му са бургери от скариди с различни размери.
Американците имат прословуто малък апетит към морските дарове, консумирайки едва около 19 паунда (8,5 кг.) годишно - число, което почти не се е променило за един век, като по-голямата част са скариди и сьомга. Средната стойност за света е 45 паунда (20,4 кг), а в някои европейски страни консумацията достига и близо 90 паунда (40,8 кг). Исландия води с около 200 паунда (90,7 кг) годишно.
Представянето на морските дарове под нетипични за тях форми, за да се харесат на американците, не е съвсем ново. Замразените рибни пръчици и Filet-O-Fish на „Макдоналдс“ (McDonald's) трудно могат да се нарекат „пресен улов“. Но много от новите продукти изглеждат като от съвсем различен вид или по-скоро се опитват да бъдат такива.
Не всички мислят, че морските дарове „под прикритие“ са добра идея.
„Яжте риба, която изглежда като риба!“, призовава Ниаз Дори, координиращ директор на „Норт американ марин алайънс“ (North American Marine Alliance) - организация, която се застъпва за устойчиви практики в морската индустрия. „Вероятността тази риба да идва от местен производител с подходящ мащаб на дейност е много по-голяма, ако тя все още изглежда така, както е изглеждала, когато е плувала във водата. Индустриалният мащаб и фалшивото са двете понятия, които казвам на всички да избягват“, допълва той.
Преходът към морски дарове „под прикритие“ настъпва в критичен момент за индустрията. Единственият реален ръст в продажбите идва от суши щандовете  и от повишаването на цените (което не помага особено). Пазарът на стойност 24 млрд. д. иначе е в застой от години, като само 10 процента от купувачите стоят зад почти половината от продажбите.
Част от привлекателността на сушито идва от комбинацията от удобство и новост, казва Стив Маркенсън, вицепрезидент по изследвания и анализи в маркетинговата компания Еф Ем Ай (FMI). Някои от новите продукти може да предлагат подобна комбинация, но той не е убеден, че това ще е достатъчно.
„Не съм сигурен, че на хората, които не обичат морски дарове - около 40 процента от населението - това ще се хареса. Те не търсят непременно начин да добавят морски дарове в диетата си“, казва той.
Любителите на морски дарове също не са сигурен залог. Тези 10 процента всеотдайни потребители ги харесват такива, каквито са, а не хитро прикрити. „Може да искат малко подправки, но искат истинска сьомга“, казва Маркенсън.
Колкото и да е странно, най-перспективната целева група може да се окаже тази, която обикновено най-много избягва морските дарове - много малките деца, казва Джошуа Бикерт, анализатор на пазара на морски дарове в „Експана“ (Expana). „Ако ги опаковаш като хотдог, хамбургери и пилешки хапки, може да промениш начина, по който те са възприемани, още от ранна възраст“, допълва той.
За Майк Саймън, собственик на базираната във Флорида компания „Сърфснакс“ (Surfsnax) целта е непознатото да стане познато. „Искаме да го представим във формат, с който хората са свикнали“, казва той, докато реже кръгче от сьомговия салам на компанията. „Но не крием, че е сьомга“, добавя Саймън.
Най-дръзкото предложение са „рибни ребърца“ от Амазонка. Бразилската колосома е месеста сладководна риба с форма, идеална за нарязване на „ребра“, наподобяващи свински. Данило Соуза Алвеш от Friocenter Pescados бързо отбелязва, че при колосомата съотношението на месото към костите е доста по-високо, отколкото при свинското. И честно казано, този продукт наистина има доста „месен“ вкус.
„Това е храна за ядене с ръце. Лесно може да се яде на стадиони по време на футбол, бейзбол и хокей“, казва той.
Американците обичат и чипс, съответно всякакви морски дарове се превръщат в крекери, чипсове и хрупкави пръчици. Ина Парк, представител на корейския павилион на изложението в Бостън, с ентусиазъм представя пържен снакс от калмари на „Баланс гроу“ (Balance Grow), който изглежда като леко деформирани картофени пръчици. Според нея обаче има вкус на картофен чипс.