На 8 април от ВКС съобщиха, че е образувано тълкувателно дело по въпроса дали след 21 юли 2025 г. изпълняващият функциите (и. ф.) на главен прокурор на България, определен преди влизането в сила на разпоредбата на чл. 173, ал. 15 от Закона за съдебната власт (ЗСВ), е активно легитимиран да подава искане за възобновяване на наказателно дело.
Това, което наблюдаваме е, че се очаква политическо решение на казуса, каза Янкулов в коментар какви би следвало, ако Прокурорската колегия отново реши да не гласува за отстраняване на Сарафов. Можем да го изведем не просто от поведението на самия Сарафов и Прокурорската колегия, ами дори от поведението на основните политически сили, които сякаш очакват този въпрос да стане някаква разменна монета при консолидирането на следващото дали управляващо мнозинство, дали мнозинство, което ще избира бъдещия състав на Висшия съдебен съвет, каза още той. По думите му казусът със Сарафов е толкова ясен, че той не бива под никаква форма да става някаква разменна монета на политическия терен. Този казус трябва да е на правния терен. Правната система, ако действително иска да изпълни с реално съдържание постулатите за независимост, обективност, липса на политическо влияние върху нея, досега трябваше много пъти да го е решила. Обаче, виждаме обратното, допълни Янкулов. След като виждаме обратното, трябва да ни даде ясната индикация, че нито правната система е независима, нито тя самата явно желая да бъде независима, добави той.
Не знаем какво прави Сарафов в момента, защото има абсолютно непрозрачност в действията му, посочи още Янкулов в отговор на въпрос какво прави, какво подписва или не в последните месеци. По думите му Сарафов не се отчита на никого, никой не желае особено негов отчет от органите, които би трябвало да търсят подобно нещо. Според Янкулов последният парламент е създал на Сарафов институционален комфорт, в който не го търсят за нищо. Така че какво точно прави, никой не знае, защото той е на практика безконтролен и безотчетен, добави Янкулов.
Янкулов коментира и казуса с изпълняващия функциите на градски прокурор Емилия Русинова, която излезе преди дни с позиция, че целта на всичко, което се случва около нейното име, е да бъде публично дискредитирана. Не знам какво точно визира госпожа Русинова като непроверени и неверни твърдени, не видях тя да отрича близките си контакти с лидера на криминалната мрежа „Осемте джуджета“ Петьо Петров. Близки контакти под формата на пътуване в един и същия автомобил през границата на страната. Както и освен с Петров, с друг, свързан с тази криминална мрежа, но като подставено лице на по-ниско ниво - Кристиан Христов, каза министър Янкулов. На въпрос дали можеше друг, предишен министър на вътрешните работи да осветли това съвместно пътуване, Янкулов каза, че друг министър на вътрешните работи и други институции много дълго назад във времето да се задействат. И основната институция, която трябваше да се задейства още с постановяването на казуса е, разбира се, прокуратурата на Република България, допълни той.
На въпрос защо не е направено Янкулов отговори, че единствената логична причина е именно степента на инфилтриране на тази криминална мрежа до високите нива на тази институция. Именно това доведе до липсата на тази своевременна реакция и от страна на прокуратурата, и от страна на Висшия съдебен съвет, добави той.
Андрей Янкулов коментира и темата за нов български европрокурор, посочвайки, че сега се правят опити да започне прозрачна процедура за избор на нашите кандидати, които да бъдат изпратени на Комисията по подбора, на ниво институции на ЕС, който да придвижи процеса по съответния ред. За съжаление, процедурата, която беше извършена в месеците назад, не отговаряше на изискванията за независимост на комисията, за политическата ѝ неутралност, за ясни и прозрачни правила, по които се случва и това доведе до необходимостта тази процедура да бъде прекратена и съответно нашите кандидатури да бъдат оттеглени от настоящето правителство, посочи Янкулов.