Община Русе поддържа устойчив, но забавящ се темп на натрупване на преки чуждестранни инвестиции в периода 2020-2024 г., показват данните на Института за пазарна икономика. Абсолютната стойност от 432,8 млн. евро и показателят от 3145 евро на човек към края на 2024 г. поставят Русе сред общините с умерено до високо ниво на чуждестранно инвестиционно присъствие, но без да достига нивата на големите областни центрове в Южна България или на силно специализираните индустриални общини. Забавянето до 1% годишен растеж през 2023-2024 г. сигнализира за необходимост от анализ на факторите, които ограничават привличането на нови капитали в региона.
Към края на 2024 г. общата стойност на натрупаните преки чуждестранни инвестиции (ПЧИ) в нефинансовите предприятия в България възлиза на 33,9 милиарда евро. Почти половината от всички ПЧИ (18,3 милиарда евро) са концентрирани в Столична община. Следват общините Бургас (1,9 млрд. евро), Пловдив (1,6 млрд. евро), Варна (802 млн. евро) и индустриалният център Девня (716 млн. евро). С 432,8 млн. евро към края на 2024 г. община Русе не попада в челната петица на национално ниво, но се нарежда сред общините със значителен обем на чуждестранни инвестиции.
Между 2020 и 2024 г. Русе отчита ръст от 26,9% (от 341,1 на 432,8 млн. евро). Най-силен е скокът през 2022 г. (13,3% спрямо 2021 г.), докато през 2023Ц2024 г. темпът се забавя драстично до 1%. Това забавяне може да се дължи на изчерпване на капацитета на съществуващите инвестиционни проекти или на повишена несигурност, която засяга именно средно големите индустриални центрове.
Показателят от 3145 евро на човек през 2024 г. (спрямо 2 191 евро през 2020 г.) поставя Русе над средното равнище за областите извън столицата, но значително под лидерите като Девня (101 хил. евро/човек) или Гълъбово (45 хил. евро/човек). Това е типично за областните центрове с диверсифицирана икономика, където инвестициите се разпределят в по-широк спектър от сектори (производство, логистика, услуги), за разлика от малките общини с един доминиращ инвеститор.
Според анализа на ИПИ големи територии в Северна България, особено край река Дунав, са зони с ниска или липсваща чуждестранна инвестиционна активност. В този контекст Русе се откроява като относителен остров на стабилност, но не и като двигател на растежа за региона. Съседни общини с по-малък административен и икономически капацитет остават в сянката на русенския център.