Иво Братанов е доцент по история на новобългарския книжовен език в Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“, доктор по български език. Той е индивидуален член на Съюза на учените в България. За читателите на в-к „Утро“ доц. И. Братанов изяснява произхода на думи, изрази и обичаи, чийто смисъл е известен на малцина от нашите съвременници.
Въпросът, поставен в заглавието на предложената бележка, има шеговит характер и означава „на колко години си, момиче“. Съществителното име лазарник, което означава година, се среща и в произведения на български класици, вж. напр. „Дъбакът беше русолик левент, с обичливо лице, на което придаваха особена хубост големите му сини очи. Той бе ерген и като че не мислеше да се жени. В село човек прехвърли ли тридесет лазарника, мъчно може да се ожени.“ (Елин Пелин, „Ветрената мелница“) и „Дрън, дрън-ярина!. Мило ти било. Стар човек си, деветдесет лазарника мъкнеш на гърба си, а приказваш като вчерашно дете.“ (Ангел Каралийчев. „Дядо-Божиловата надежда“).
В предложената бележка ще приведа някои важни сведения за произхода на този въпрос.
От пръв поглед е явна връзката между същ. име лазарник и собственото име Лазар. Тя е посочена и в т. III на многотомния етимологичен речник на българския език. Лазар, както се знае от Свещ. Писание, е бил близък приятел на Господ Иисус Христос. Случило се е така, че Лазар тежко е заболял и е умрял. Спасителя го е възкресил на четвъртия ден след смъртта му (вж. Йн 11: 1 – 44). В памет на това велико чудо е установен празникът Лазарова събота, който се отбелязва от Православната църква в съботния ден преди Цветница (Връбница).
В българския обреден календар Лазарова събота е празник, свързан с лазаруването. В него участват млади момичета, които досега не са лазарували, но задължително трябва да лазаруват, за да имат право да се момеят. По този повод Д. Маринов отбелязва: „Старата сестра – мома, се оженила през зимата, а другата сестра след нея, която е била подявка, става мома, т.е. може да либи любовник, да се кити с китки и венец на главата; да се плете в косà и плитки и да носи косàтник; да се облича във везана риза с поли; да боде кърпи от двете страни на бедрата; да носи гердан, обици, пръстени и гривни. Но да стане мома, както я описахме, тя трябва по-напред да лазарува. [ … ]
Ето защо на лазарки не ходят моми, които са останали през зимата неженени, нито свършени моми, но всичките са подевки, които встъпват в моминство. После лазаруването една подявка става съвършена мома; тя вече не може да ходи на лазарки. Ето защо една мома ходи само веднъж на лазарки.“
Цитираният по-горе пасаж от книгата „Народна вяра и религиозни народни обичаи“ на Д. Маринов обяснява и характера на въпроса „На колко лазарника си, моме?“. Понеже лазаруването е еднократно събитие в живота на младото момиче, чрез този въпрос се намеква, че то е повече или по-малко „попреминала мома“.
Заб. При написването на настоящата бележка съм ползвал сведения от: 1. Д. Маринов. Народна вяра и религиозни народни обичаи. Второ фототипно издание. С., Изд. на БАН, 1994, с. 530 – 531; 2. Хр. Вакарелски. Етнография на България. II издание. С., Издателство „Наука и изкуство“, 1977, с. 512 – 513; 3. Български етимологичен речник. Т. III (Крес1 – Минго1). С., Изд. на БАН, 1986, с. 297.
Иво БРАТАНОВ