За участие в дебата са били поканени първите шест по рейтинг политически партии, според 11 социологически проучвания, заявили участието си и направили регистрация в ЦИК за парламентарните избори през 2026 г.
„ДПС – ново начало“ традиционно не участва в дискусиите в последните 15 издания на предизборните дебати. От „Възраждане“ имахме потвърждение, но половин час преди началото от партията са съобщили, че представителят няма да може да участва поради семеен инцидент“, обяви организаторът и модератор Диана Андреева.
На дискусията присъстваха Антон Кутев от „Прогресивна България“, Йорданка Фандъкова и Тома Биков от ГЕРБ-СДС, Александра Стеркова и Манол Пейков от „Продължаваме промяната – Демократична България“, Соня Келеведжиева и проф. Любомир Халачев от „БСП – обединена левица“.
„За мен най-важното е, че дойдох тук с усещането, че всички ние в тази зала сме от едната страна на барикадата. Абсолютно убеден съм, че ако в крайна сметка не съберем гледните си точки и ако не тръгнем в една и съща посока, няма да стигнем далеч“, каза Антон Кутев. „Откакто съм в политиката, от 2009 година, се говори за тази един процент от бюджета, който да се отпусне за култура. По мои спомени имаше един пробив по времето на Стефан Данаилов, когато процентът за култура беше малко по-висок, но оттогава повтаряме едни и същи неща“, добави той.
„Не вярвам да има някой, който да каже, че парите за култура не трябва да се увеличават. Но, в същото време, е ясно, че живеем в общество и време, в което се увеличават парите за въоръжаване. Никой от нас не го иска. В същото време, проблемът как се качват парите, е вечната битка с финансовия министър, който и да е той“, каза Кутев. Убеден съм, че това е обща кауза на всички нас тук, въпросът е как ще се постигне“, каза Кутев.
Според Тома Биков разговорът за единия процент е последващ: „През 2022 година имаше едно чувствително увеличение на бюджета за култура. Приложено върху настоящия модел на българската култура, не даде никакъв резултат. Имам опасение, че дори да си кажем, че в следващия бюджет ще го има този един процент, при тази културна инфраструктура ще се окаже, че проблемът става още по-голям.“
„Факт е, че българската култура има нужда от структурна реформа и преосмисляне на ролята на Министерството на културата (МК). Да направим разлика между култура и МК, защото културата съществува в най-различни сфери, тя не е само функция на МК“, посочи Биков. Според него нещото, от което трябва да се почне, е да се каже каква е целта на културата, преди да се стигне до единия процент и да бъде убеден който и да било финансов министър да започне ритмично да увеличава процента за култура. Аз не виждам ясна задача за българската култура“, каза Тома Биков.
„Първо, един процент – твърдо да. Много пъти сме се събирали в този състав и в подобен, в разни студия, и винаги всички се обединяваме около един процент. И когато дойде някой на власт, няма и половин процент“, каза Манол Пейков.
„Защо няма? Защото това го решава Министерството на финансите. Истинската битка не е между нас като хора на културата и между нашите респективни партии, а между нас – хората, които са ангажирани с темата за култура и разбират колко е важна и централна тя, и хората в нашите собствени партии, които се занимават с финанси“, каза Пейков. Според него това е въпрос на доверие, на авторитет и на поставяне на културата на полагащото ѝ се място.
„Не знам дали сте забелязали, че когато се отчита работата на едно вече отиващо си правителство, се говори за всичко – финанси, икономика, благоустройство, здравеопазване... И никога – за култура. Никога не се стига дотам. Културата винаги е поставена най-долу“, коментира Пейков.
„Истината е, че ще бъде много тежка битката да запазим парите за култура, предвид случващото се в света. Според мен много по-важна тема е не колко са парите за култура, а как се дават. Един от големите проблеми на българската култура, и това го научих в процеса на работа в парламента, е че парите не се дават навреме. Дават се, когато е прекалено късно“, посочи той.
„Щом сме тук, означава, че сме хора, които се вълнуваме от изкуството, от творческия продукт, който създават различните институции. Някои от нас са творци, а други – ценители на изкуството. Ние сме се събрали тук, не да спорим помежду си, а да хвърляме мостове помежду си“, каза Соня Келеведжиева.
„Смятам, че всички тук ще се обединим около този заветен един процент за култура. БСП категорично застава на тази позиция, защото десетилетия назад във времето, исторически, социалистическата партия е подкрепяла културата. Достатъчно е да споменем асамблеята „Знаме на мира“, да споменем „1300 години България“, когато представяхме културата по света, или просто Двореца на културата, който е наш дом и в момента“, каза тя.
Тя посочи приоритетите, които според нея този дебат поставя. „Приоритет, лично за мен, е националната стратегия, тъй необходима за българската култура. На второ място бих поставила хората, защото без хора култура не се създава, а това означава, че ние трябва да се погрижим за финансирането на тези, които създават култура. Достъпът до култура е другият много важен приоритет и, разбира се, устойчивостта на финансирането“, каза още Соня Келеведжиева.
/ДД