По думите ѝ натрупаните години са преди всичко свидетелство за опит и изградени връзки – както с утвърдени личности, така и с техните наследници. Музеят продължава да развива тези контакти и създава нови, включително чрез активна работа по международни проекти и партньорства с музеи, галерии и артисти в сферата на визуалните изкуства, с акцент върху сатирата и хумора.
Един от основните приоритети през настоящата година е представянето на колекцията, която наброява близо 35 000 движими културни ценности. Поради ограниченията на изложбените пространства само част от тях могат да бъдат показани в залите. Затова институцията насочва усилия към дигитализация и публикуване на фондовете онлайн. С проект, финансиран от Националния фонд „Култура“, се предвижда около 5000 произведения да станат достъпни чрез сайта на музея до края на годината.
Потребителите ще могат да разглеждат изображения на творбите, придружени от основна информация за автор, техника и размери. Според Рачевиц това ще създаде нов тип комуникация с аудиторията, която ще може да формулира конкретни интереси и дори да инициира тематични изложби. Подобен подход вече е тестван чрез инициативи за обществено куриране, при които професионални общности участват в подбора на експозиции.
Паралелно с дигитализацията продължава и обновяването на експозиционните пространства. Сред акцентите е подготовката на нова постоянна експозиция, посветена на темата за греха, прегрешението и наказанието в съвременния свят. Тя ще бъде разположена в обновено пространство и ще съчетава копия на стенописи – част от които вече не съществуват в оригинал – с временни съвременни интерпретации. Целта е да се провокира размисъл за моралните граници и тяхното значение днес.
Рачевиц отбеляза, че дигиталният достъп до фондовете има особена стойност и за изследователите. В момента музейният каталог се използва вътрешно, но вече има запитвания от чуждестранни учени, на които се предоставя ограничен достъп за проучвания. Физическият достъп до фондохранилищата остава строго регламентиран заради специфичните условия за съхранение.
Сред предизвикателствата пред институцията остава привличането на тийнейджърската аудитория, докато работата с деца е по-лесна и естествена. Екипът търси устойчиви подходи за ангажиране на младите хора без да разчита на материални стимули.
В програмата за годината са включени редица събития, сред които улична изложба, посветена на годишнина от рождението на художничката Стела Мартинова, гостуване на юбилейна национална изложба на карикатурата и международни експозиции. Организацията им обаче се усложнява от текущите ремонтни дейности в сградата.
По повод датата 1 април Рачевиц припомни, че тя е избрана символично за създаването на институцията, която първоначално започва като инициатива без собствена сграда и с минимален щат. Идеята се развива в началото на 70-те години благодарение на група творци и общественици, а по-късно се превръща в емблема на Габрово.
Според нея музеят продължава да изпълнява своята мисия - чрез средствата на сатирата и хумора да провокира саморефлексия и критично мислене. В съвременния свят, доминиран от консуматорски модели и бързи внушения, тази функция остава особено важна.
„Една от най-ценните поуки е способността да бъдем самокритични и да се отнасяме с чувство за мярка към себе си“, посочи Рачевиц. Тя допълни, че именно самоиронията, умереността и критичният поглед към собственото поведение са сред ключовите ценности, които музеят съхранява и предава.
Програмата днес включва детски ателиета, турове в изложбите, игри за цялото семейство. Предстои откриване на фотоизложбата „Просто котки“ на Веселин Боришев и на изложбата „Pusta ve4nost“ на визуалния артист Филип Бояджиев.
Домът на хумора и сатирата в Габрово е открит на 1 април 1972 г., като главен изпълнител на идеята и пръв директор на културната институция е Стефан Фъртунов (1926-2010 г.), юрисконсулт по професия и събирач на габровски анекдоти. Три години продължава реконструкцията на старата кожарска фабрика на братя Калпазанови, преди в нея да се настани Домът на хумора и сатирата през 1975 г. Институцията се превръща в модерен и уникален културен център, изграден под мотото „Светът е оцелял, защото се е смял“. Организира фестивали, срещи по наддумване, издава хумористични сборници. В музея функционира експериментален вариететен театър. Основен завет, който музеят предава от старите балканджии на новите поколения, е „Когато по света за нещо се заговори, в Габрово то вече се прави“.
На 1 април 1976 г. на Габрово е наречена малка планета с номер 2206 в чест на фолклорния хумор, прославил града по света.