Събитието беше организирано от Центъра за книгата на Нов български университет (НБУ). В дискусията взеха участие съставителите на изданието доц. Надежда Стоянова и д-р Владимир Игнатов, както и проф. Михаил Неделчев, проф. Амелия Личева, проф. Тодор Христов, доц. Димитър Камбуров, доц. Камелия Спасова и доц. Бойко Пенчев. Модератор беше доц. Йордан Ефтимов.
За книгата и нейното създаване разказа д-р Игнатов. Изданието съдържа незавършени ръкописи и 18 интервюта, подредени не хронологично, а тематично - основните въпроси в литературоведските текстове на проф. Георгиев намират своята реализация и в интервютата, каза той. Д-р Владимир Игнатов описа и метода на работа на проф. Георгиев, който изрично изключвал работа с компютър и избирал само тетрадка и писалка.
Участниците в събитието говориха и за педагогическото наследство на проф. Никола Георгиев. Той считаше, че един урок по литература, за да бъде успешен, трябва да предизвика преди всичко интерес, любопитство и спор, отбеляза д-р Игнатов.
Доц. Камелия Спасова разказа, че от първи курс е посещавала всички лекции на проф. Георгиев, включително и тези за други специалности. „Той впечатляваше - влизаше в английска филология и започваше да цитира Хамлет, влизаше в славянски и започваше да цитира Швейк“, припомни си тя.
Проф. Амелия Личева отбеляза, че идеи на проф. Никола Георгиев са били вдъхновение за личното ѝ изследователско развитие. Тя посочи, че се опитва да въведе идеите му в бакалавърските курсове, тъй като много студенти чуват името му за първи път едва в първи курс.
Дискусията се съсредоточи върху въпроса как да се чете и преподава теоретичното наследство на проф. Георгиев днес. Не знам коя идея да посоча като важна или актуална, защото в момента, в който изберем една идея на Никола Георгиев, тя би застинала в съзнанието ни и той по някакъв начин би я подрил, каза проф. Михаил Неделчев. „Прекрасно е, че тази книга е останала незавършена - тя стои отворена“, добави той.
Доц. Бойко Пенчев постави въпроса за двата основни принципа на литературната теория, които творчеството на проф. Георгиев проблематизира - универсалността и антидогматизма.
Доц. Спасова анализира разликата между подхода на проф. Георгиев към интертекстуалността и този на Юлия Кръстева, като подчерта, че проф. Георгиев се е опитвал да запази литературознанието като затворен подход.
Доц. Димитър Камбуров посочи, че проф. Георгиев е имал една последователна идея от началото до края на творчеството си - идеята за двуинствеността и напрежението в литературния текст, което никога не се разрешава в синтез, а се задълбочава. Насмешката е пътят към свободата, цитира той думи на проф. Никола Георгиев.
Проф. Тодор Христов подчерта, че насмешката при проф. Георгиев е функционирала като трета позиция - начин да се избегне догматизирането и да се види едновременно и двете страни на едно противоречие.
Проф. Никола Георгиев е роден на 24 ноември 1937 г. в Казанлък. Завършва българска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски" и защитава докторат на тема „Цитиращият човек в художествената литература" (1995). Същата година става професор по теория на литературата в Софийския университет. В периода 1991–1995 г. ръководи Катедрата по теория на литературата към Факултета по славянски филологии. Изнася лекции по български език и литература в университети в Прага, Санкт Петербург, Залцбург, Кардиф, Лондон, Киев и Пенсилвания. Изследванията му са публикувани в множество чуждестранни издания на немски, полски, словашки, чешки и сърбохърватски език.
Автор на жалони като „Българската народна песен", „Анализ на лирическата творба" и „Цитиращият човек в художествената литература", проф. Георгиев завещава и незавършен ръкопис върху произхода и семантиката на ключови литературоведски термини, пишат от издателството на НБУ. В „Прозвища и термини: Недовършени ръкописи. Интервюта. Бележки“ освен това изследване, са включени и други кратки текстове, както и 18 от неговите интервюта, свидетелстващи за гражданския ангажимент на големия изследовател. Проф. Никола Георгиев почина през 2019 г.