По думите на Силяновска, ако членството в ЕС се основава само на техническите критерии, Северна Македония е близо до Черна гора и "ако има разбиране за пречката, която е извън европейските стандарти и критериите от Копенхаген", скоро страната би станала член на ЕС.
„И така, повтарям, няма европейско право за малцинствата. Има много големи държави в ЕС, които дори не са подписали Рамковата конвенция за защита на правата на малцинствата. Има държави в ЕС, в конституциите на които няма нито една дума за малцинствата. Имат само клауза срещу дискриминацията, че всички хора са равни, независимо от етническата си принадлежност. Това, за което настоявам, са равни стандарти“, каза Силяновска.
Според нея искането на докладчикът в ЕП за Северна Македония Томас Вайц за тълкуване от правната служба на Съвета на ЕС за правния статут на втория протокол към Договора за добросъседство и приятелство между България и Северна Македония е "добро, но закъсняло".
Според двамата президенти предвид високите рискове за сигурността заради ситуацията в света, е необходима бърза интеграция на Западните Балкани в ЕС.
„Пълната интеграция на Балканите е необходима, за да бъде ЕС наистина вдъхновяваща и пълноценна общност. Регионалното сътрудничество е не само наше задължение, но и право, а взаимната подкрепа между страните от Западните Балкани, според мен е наложителна. Ако не се уважаваме, ако не се разбираме, правим собствения си път към ЕС по-труден“, заяви Силяновска.
По думите на Милатович икономическото сътрудничество между двете държави, с търговски обмен около 60 млн. евро, е под потенциала им, като амбицията е той да се увеличи до поне 100 милиона евро. По думите му, Подгорица ще разгледа и въпроса за установяване на въздушна връзка между двете държави.
Силяновска от своя страна изрази съжаление, че срещата на върха Бърдо-Бриони е отменена, защото „регионалното сътрудничество е не само задължение, но и право, а на Западните Балкани – императив”.