Служебният министър на околната среда и водите Юлиян Попов каза, че сред младите се наблюдава т. нар. климатична тревожност. Това е нагласата, че климатът ще ни унищожи, че бъдещето ни загива, посочи той. Според него обаче децата и младежите не бива да се поддават на климатичната тревожност, а трябва да мислят за климатична адаптация и за вземане на адекватни решения.
Правото на здравословна среда е фундаментално право, признато от ООН. Не е клише, че децата са най-малко отговорни за климатичните промени, но са най-засегнати от последствията, коментира Ева Жечева, директор на дирекция „Права на детето“ в институцията на омбудсмана.
Над 20 години има създаден национален детски консултативен орган – Съвет на децата към председателя на Държавната агенция за закрила на детето, в който темата за климата се обсъжда, каза Цветелина Кьосева.
Градската среда е важна, затова трябва да имаме инициативи на местно ниво, коментира Апостол Дянков, началник на отдел „Климат и енергия“ към Столичната община (СО). Преди година се прие решение за създаване на т.нар. климатични хъбове в училища и детски градини в София, каза той. По думите му трябва да има повече места, на които да се говори по екологични теми. Той посочи, че СО води разговори и с представители на други градове извън България, за да проучи техния опит за спаряване с климатичните промени.
В доклад на УНИЦЕФ се посочва, че България не е толкова засегната от климатичните промени, но децата са уязвими към природни явления като горещи вълни, наводнения и засушавания. Замърсяването на въздуха също е посочено като сериозен проблем.