На тези форуми, организирани от БТА, заедно търсим кои биха могли да бъдат отправните моменти за посланията от България през предстоящия туристически сезон, припомни Вълчев.
Използвам случая да обявя, че следващият форум ще бъде в курортния комплекс Св. св. Константин и Елена на 11 май, в навечерието на откриването на годишния конгрес на Европейската СПА асоциация, чийто домакин ще бъде България, съобщи генералният директор на БТА.
Кирил Вълчев каза, че през последните пет години, през които БТА организира форумите, са се очертали три посоки за силни послания от България.
Първо, гарантирането на сигурна ваканция. Това послание остава важно и през тази година на фона на войните в Близкия изток и Украйна, отбеляза генералният директор на БТА.
По думите му предизвикателството пред политиците е как да гарантират спокойствие и сигурност, които са толкова важни за успешен туризъм, където и да било по света. От гледна точка на посланията от България през предстоящия туристически сезон, който ще започне на фона на политически турбуленции и социални вълнения, важи подходящият и за управляващи, и за опозиция съвет на свети Йоан Златоуст в една от неговите проповеди: “Който сам не вреди на себе си, на него никой не може да навреди”. Затова трябва да вземем пример от страните, в които - въпреки протести и други изрази на политически и социални сблъсъци, остават привлекателни за туристите, включително и със своите живи демокрации и свободни общества.
На първия форум “БГ Туризъм”, организиран от БТА във Варна за обсъждане на посланията на България в навечерието на туристическия сезон през лятото на 2022 г., посланието, около което всички се обединихме на фона на продължаващата пандемия от КОВИД-19 и започналата война в Украйна, беше именно „България е сигурна/ Bulgaria is safe”, припомни Кирил Вълчев.
Второ, предимствата заради на свободното пътуване без граници в Европейския съюз (ЕС), а от тази година от въвеждането на единната европейска валута. Но различните ситуации в страни - големи европейски туристически пазари налагат и различни послания, което личи дори само от нужните послания към съседните на България страни, в чиито столици БТА вече има постоянни кореспонденти с национални пресклубове, каза Вълчев.
За туристите от страните от еврозоната, както и за съседите на България от Гърция, използването на една и съща валута у дома и там, където отиват на почивка или екскурзия, е посланието през първата година на еврото в България. Това трябва да бъде очевидно предимство, смята той.
За идващите от страни в ЕС, където имат собствена валута като леята в съседите от Румъния, продължава да е актуално посланието за пътуването без граници.
За трети страни, които имат облекчени условия за пътувания без визи в Европейския съюз, включително за съседите на България от Република Северна Македония и Сърбия, посланието явно трябва да бъде с различен акцент от това към туристите от страни, които се нуждаят от виза за България като Турция, каза Кирил Вълчев.
Той добави, че това означава, че България трябва да има различни послания към туристите в различните страни, включително в съседните. А такова разграничаване е предизвикателство не само пред държавните институции, а и пред медиите, особено БТА с нейната емисия „Новини за чужбина".
Предизвикателство, включително пред българските медии, които четат, гледат и слушат, и българите извън границите на страната ни, е да има конкретни послания и към тези българи, за които родината им също вече е туристическа дестинация и по-достъпна за плаж, ски и СПА без граничен контрол след влизането на страната ни в Шенген, а с еврото става по-лесно за тези, които идват от страни в еврозоната.
Трето послание е за природните условия и културните преживявания. В навечерието на зима 2023/2024 - в Самоков, във фокуса беше именно темата за използването от конкурентите на България от зимни курорти в Европа на съобщенията, че у нас няма достатъчно сняг за зимни спортове и тогава се обединихме около посланието “България - сняг има!“/“Bulgaria - there is a snow”, каза Вълчев.
Той припомни, че важността на точността на метеорологичните прогнози и новините за времето в медиите беше тема и форума в курортен комплекс Албена преди лятото на 2024 г., когато конкретното обединяващо послание стана “България - топло, но не горещо” / “Bulgaria - warm, no hot”, защото в България е топло, но няма непоносими жеги понякога над 50 градуса по Целзий, които са заплаха за здравето и живота, каквито тогава за поредна година имаше в европейските страни на юг от България - Турция, Гърция, Албания, Черна гора, Хърватия, Италия, Южна Франция, Испания, Португалия.
А на форума в село Баня, община Разлог, през 2024 г. сложихме акцент върху посланието за целогодишен и разновиден туризъм, независимо от природните условия с измененията в климата с фразата “България - Ски, Слънце & СПА” / “Bulgaria - Ski, Sun & SPA”, отбеляза генералният директор на БТА.
Според Кирил Вълчев слагането на акцент върху балнео, СПА, климатичен и медицински туризъм позволява България да покаже специфичното за нея - лечебните води, съчетани с това, което и други имат - планини за ски и преходи, море, култура. Това е така, защото България със своите проучени повече от 550 залежа на термални и минерални води с над 1600 минерални извора с дебит 4900 литра в секунда е на първо място в континентална Европа и на второ място в Европа след Исландия по ресурси на натурална минерална и изворна вода с естествен произход, уникален състав и питейни качества. България има доказани места с въздух за климатолечебен туризъм - Сандански, Трявна, Свети Влас, Чепеларе. България има 354 километра крайбрежие край Черно море със 78 развити пясъчни ивици, които позволяват таласотерапевтичен туризъм. Има шест езера с лечебна кал и солници - Шабленско езеро, Русалка, Балчишка тузла, Варненско езеро, Атанасовско езеро и Поморийско езеро.
Възможностите за културен туризъм в България БТА представя вече системно след създаването през 2021 г. на специализираната редакция с емисия за знание и култура ЛИК, наречена на емблематичното списание на БТА. Първият му брой излиза през 1965 г., а месечната периодичност бе възстановена през 2022 г, припомни Вълчев. Издаваме и броеве на чужди езици - брой за 90-годишнината на Кристо и Жан-Клод, който излезе и на английски, немски (представихме го в Берлин), и френски (на 18 юни ще го представим в Париж по време на инсталацията в чест на Кристо Pont Neuf на художника JR, наричан „френския Банкси“). Новините от англоезичната версия на емисията са сред най-често изпращаните от БТА на повече от 50 национални информационни агенции, с които нашата агенция има партньорски договори за всекидневна размяна на новини, съобщи Кирил Вълчев.
В началото на своето изказване Кирил Вълчев каза, че БТА има най-богатия архив - с над 5 милиона хартиени страници и още толкова електронни през последните 25 години. Сред тях е и новината от 3 май 2006 г., че е учреден Национален борд по туризъм (НБТ) и това е нашият подарък за организацията. Първата среща на НБТ е била с Министерството на вътрешните работи, каза Кирил Вълчев и подари тези архивни новини на Полина Карастоянова, изпълнителен директор на Националния борд по туризъм.
Този подарък показва, че трябва да имаме памет и да знаем, че нещата не започват от нас. Днешният ден е особено подходящ и на него се отбелязва 45-годишнината на НДК, каза Кирил Вълчев. Той отбеляза, че последните три броя на списание ЛИК на БТА са посветени на това, че трябва да се пази паметта. Януарският брой на ЛИК беше посветен на 170-годишнината на българските читалища, февруарският брой беше посветен на 130-годишнината на Националната художествена академия, а мартенският е посветен на 45-годишнината на НДК. Трябва да си отговорим също какъв символ ще остави нашето поколение, време е да помислим за нова концертна зала, за разширяване или за нова сграда на Националната библиотека, които са предпочитани от туристите. Националният исторически музей се намира на странно място и може би е нужно да се обединим, и да мислим или за цялостен комплекс, или за отделни решения, за нови символни сгради на тези три институции - за Националния музей, за концертна зала и за Националната библиотека, които да оставим като памет, каза Кирил Вълчев.