Първото излизане на певеца на варненската оперна сцена е в детския спектакъл „Пътешествието на Доктор Охболи в Далечна Африка“. След това той завършва Националната музикална академия в София. Още като студент дебютира като Мазетто в „Дон Жуан“ от Моцарт в програмата на Международния музикален фестивал „Мартенски музикални дни“ в Русе, с диригент Велизар Генчев. Пее в „Сватбата на Фигаро“ в Бургаската опера, а малко след това е назначен от маестро Найден Тодоров в трупата на Русенската опера. Имал е изяви на сцени в Италия, Германия, Белгия, Испания, Франция, Канада, Босна и Херцеговина, Румъния, припомнят от ТМПЦ-Варна.
Чобанов смята, че най-голяма роля за първоначалното му изграждане като певец имат Георги Койчев, Веселина Зафирова и Нико Исаков. За него много значимо е и присъствието на корепетиторката Жанета Бенун, която му помага да влезе в Музикалната академия, а след това да изработва почти всичките си роли във Варненската опера. Научил е много в майсторските класове на Райна Кабаиванска, Роберто Скандиуци, Ана Ванди и Карло Коломбара. Негов кумир е басът Борис Христов, чиито глас и харизма го пленяват завинаги и го водят в храма на оперното изкуство.
За него изграждането на образа започва задължително от либретото, дори първоначално се опитва да се абстрахира от музиката. Текстът дава посоката за интерпретация, какъвто е подходът и на композитора, смята той. Оперните текстове са поетични и стоят близо до музиката. Всъщност либретото е една огромна поема, която въздейства със своя ритъм и своята метрика. Добавиш ли към тях глас, се получава интонация и това вече е музика, казва басът. Съветът му към младите колеги е винаги да пеят Моцарт и Росини. Смята, че Верди е голямо майсторство и изисква укрепнали гласове и дълбока зрялост.
Спектакълът на „Набуко“, който ще гледат утре зрителите, е постановка на Кузман Попов в режисура на Сребрина Соколова. Диригент ще бъде Якопо Сипари ди Пескасероли.