НДК е дишащ културен организъм, без аналог в света, каза Панайот Балахуров, галерист и организатор на културни събития

Националният дворец на културата (НДК) е дишащ културен организъм. Той е такъв конгломерат от пространства – за изложения, панаири, изложби, концерти, за опера, балет, кино…, че няма аналог в света. Това каза галеристът и организатор на културни събития Панайот Балахуров в Националния пресклуб на БТА в Ямбол при представянето на новия брой на списание ЛИК, посветен на 45-ата годишнина от откриването на НДК.
Когато говорим за НДК, се сещам и за още две думи – красота и уют. Няма по-важна сграда за културата в България, каза още Балахуров. Той подкрепи тезата си с лични преживявания, които е имал през годините в НДК – още от дете до сегашната му битност на собственик на промоутърска агенция и частни галерии.
„Първият ми спомен беше може би месеци или година след откриването. Бях седем-осемгодишен и влязохме с майка ми на една гала на списание „Жената днес“. Тя намери покани, защото не можеше да влезеш току-така. Водещ беше Кирил Варийски. Това го помня, защото Кирил Варийски беше огромна, мега звезда след „Йо-хо-хо“ и ние всички искахме да бъдем Черния пират“, спомня си гостът. „Там бяха Кирил Варийски, Бригита Чолакова, цялото съзвездие актьори от Сатирата (Сатиричния театър „Алеко Константинов“), от Армията (Театър "Българска армия"). И аз тогава за първи път имах чувството, че съм на Марс“, каза Панайот Балахуров.
„Вторият ми сблъсък, преживяване, емоционална ангажираност голяма, беше, когато бях в трети или четвърти клас. Баща ми като художник, който работеше с галерия „Хемус“, ме заведе, за да видя огромните монументални пана. Много хора не знаят и са само зрители, фенове на музиката, на концерти, на мюзикъли, защото и това е НДК, но те не знаят, че всъщност Националният дворец на културата представлява своеобразна енциклопедия на едни от най-бележитите български автори“, каза гостът. Той изброи имена на класици като Георги Чапкънов – Чапа, Божидар Козарев, Иван Русев, Емил Попов, Светлин Русев, Йоан Левиев, Анна Тузсузова, Ванко Урумов, Енчо Пиронков, Теофан Сокеров и др.
„Това, което ми направи огромно впечатление, и до ден днешен разказвам за него, бяха трите пана „Триумф“, „Празник“ и „Любовна на слънцето“ на професор Антон Дончев. Задължително е за всеки бъдещ скулптор или резбар да види тези пана“, посочи Балахуров.
За НДК като сцена на значими концертни събития гостът разказа, че именно в зала 1 е имал възможност отново да види любими свои изпълнители. „Обикалял съм цял свят, живял съм в Щатите, виждал съм всичко в музиката, защото съм видял най-големите. Но там, в НДК, отново видях Боб Дилън, Марк Нопфлър“, каза той.
Панайот Балахуров открои четири концерта, които ще останат в съзнанието му – премиерата на „Македонски песни“ на Камен Донев, участията на „Юрая Хийп“, на Глен Хюс и най-вече концертът, посветен на Джон Лорд, с вокалист Брус Дикинсън през март 2023 г., когато е имал възможност да бъде част от бекстейджа на събитието.