Дворецът на културата и спорта във Велико Търново е ключов фактор за културния и обществен живот на града вече 40 години, каза Александър Карачолев

Дворецът на културата и спорта (ДКС) „Васил Левски“ във Велико Търново в продължение на 40 години е ключов фактор за културния и обществен живот на града, каза настоящият му директор Александър Карачолев. Той беше гост в пресклуба на БТА в града за представянето на новия брой на списание ЛИК, посветен на 45-годишнината на Националния дворец на културата (НДК).
Карачолев подчерта, че ДКС за Велико Търново е това, което е НДК за столицата и страната ни. Той е място за разнообразни събития, съчетаващо традиция, иновации и визия за бъдещето.
„През 800-годишнината от въстанието на братята Асен и Петър за освобождението на България от византийско робство в старопрестолния град ще разтвори врати модерен дворец за култура и спорт“. С тези думи вестник „Земеделско знаме“ още през април 1985 г. анонсира създаването на една от най-значимите обществени сгради във Велико Търново – ДКС „Васил Левски“.
Определян като „нов бисер в короната на старата столица“, комплексът се превръща в символ на активния духовен живот. За това голям дял имат и предприятията, които участват с дарения, отбелязва председателят на Окръжния съвет за култура Мария Манева пред вестник „Труд“ през август 1985 г.
Идеята за изграждането на съоръжението възниква по повод честването на 800-годишнината от въстанието на Асеневци. Първоначално замислена като спортна зала към Висшето военно училище „Васил Левски“, тя прераства в многофункционален комплекс за културни и спортни прояви. За целта е адаптиран нереализиран проект на Комплексния научноизследователски и проектантски институт „Метални проекти“.
„Търновград има свой Дворец на културата и спорта – дар по случай 800 години от въстанието на Асеневци“, пише вестник „Кооперативно село“ през септември 1985 г., като подчертава, че сградата е разположена върху 5000 кв. м и разполага с 3200 места, от които 1200 мобилни.
Строителството започва с първа копка в началото на май 1984 г., с амбициозен срок за завършване през октомври 1985 г. Реализацията е осъществена за рекордните 18 месеца при денонощен режим на работа. Главен изпълнител е поделение 18510 с командир подп. Къдрев, с участие на Научно-производствено обединение „Метални конструкции“ с главен конструктор инж. Иван Пелов, ръководител на строежа инж. Иван Петров и проектант арх. Таня Даскалова.
Сред новаторските решения са експерименталният монтаж на 270-тонния метален покрив, сглобен на кота нула и повдигнат чрез хидравлична система, както и модулни подемно-транспортни съоръжения за трансформиране на залата и добавяне на 1200 места. За първи път са използвани метализирани стъкла и над 3000 осветителни тела, произведени специално за обекта.
Строителството приключва на 15 ноември 1985 г., а ден по-късно е тържественото откриване със зрелищен спектакъл, режисиран от Пламен Карталов, включващ историческа възстановка на събитията от въстанието на Асен и Петър пред повече от 3000 зрители.
Днес, повече от три десетилетия по-късно, развитието на Двореца на културата и спорта „Васил Левски“ е неразривно свързано с развитието на Велико Търново. Комплексът е утвърден домакин на редица национални и международни прояви – от музикални и танцови спектакли до престижни спортни състезания, включително републикански, европейски и световни първенства.
Сградата обхваща 5184 кв. м застроена площ върху терен от близо 20 хил. кв. м, включващ паркова среда, пешеходни пространства и обслужваща инфраструктура. Осигурен е достъп за хора с увреждания чрез специализирани входове и вътрешни електрически платформи.
Политиката на партньорство с Община Велико Търново и Общинския съвет утвърждава комплекса като предпочитано място за спортни федерации, културни организации и обществени институции. В залите му се провеждат конгреси, конференции, образователни събития и обществени инициативи.
В перспектива се предвижда разработване на нова концепция за развитие и пълноценно използване на всички пространства на ДКС „Васил Левски“, с цел утвърждаването му като водеща национална сцена за културни и спортни събития. Сред приоритетите са нови домакинства на европейски и световни първенства, както и разширяване на културния календар с международни фестивали, концерти, изложби и инициативи за деца и младежи. Съвсем скоро се предвижда да бъде направено обновяване .