„Много е хубаво, че една социалистическа сграда може да стане емблема на културата и всъщност да съдържа тази култура от архитектурна и от функционална гледна точка. Спомням си как по времето на социалистическия режим тази сграда постоянно излизаше на телевизора, тя беше като емблема за всички“, коментира българката по време на гостуването си в пресклуба на БТА в Букурещ.
Тя описва НДК като голяма сграда с вид бруталистична архитектура, но с модерен и представителен силует.
„Използват се големи обеми, тъмна сграда с бели елементи, тоест тя има всички качества да бъде наистина емблематична архитектура“, обяснява сънародничката ни.
В отговор на въпрос дали може да се прави паралел между НДК и румънския парламент, който също е разположен в центъра на европейска столица, мащабен е и се използва и за представителни цели, Елиза Йокина посочва прилики, но откроява и разлики.
„И двете сгради са построени горе-долу в късния соцрежим. Мисля, че в периода 81-84 г. Общото е, че те са много големи сгради. Но в същото време са и много различни. НДК е най-голямата сграда с културна функция, а Палатът на парламента, който преди се наричаше Народната къща (Casa Poporului), е бил построен като символ на властта и има съвсем друг архитектурен стил - империалски, неокласически“, коментира българката.
Според нея архитектурата на румънския парламент не показва времето, в което е построен.
„Това означава, че не съдържа изкуство, не съдържа оригиналност, не съдържа соцкултура. Говорим за неокласическа архитектура, която имитира с много богати вътрешни орнаментации, с интериор, направен да те впечатли и да подчертае силата на режима. Докато в НДК е съвсем друго. Въпреки че и там има идеологични елементи, сградата е представителна, сграда на изкуството и на културата. От архитектурна гледна точка разликите са доста големи“, смята Елиза Йокина.
Тя допълва, че двата режима – в България и Румъния - са имали доста различни мотивации и припомня, че за да построи сградата на румънския парламент, която днес е втората най-голяма административна сграда в света, Николае Чаушеску унищожава цели квартали.
„Той всъщност иска да преобрази Букурещ, за да бъде един наистина соцград, който да говори за властта“, обяснява Елиза Йокина.
Много по-голяма прилика с НДК тя вижда в зала „Сала Палатулуй“ (Sala Palatului) в Букурещ - конферентен център и концертна зала, разположена непосредствено зад Националния музей на изкуствата на Румъния, бившият кралски дворец в сърцето на града.
Елиза Йокина е родена в България, но от 1998 г. живее и работи в Румъния. Следва в Университета по архитектура и градоустройство „Йон Минку“ в Букурещ, за което получава стипендия от румънското Министерство на образованието. По време на обучението си е отличена с няколко стипендии и награди за заслуги, включително медал от Министерството на образованието за изключителни резултати на дипломната работа. След дипломирането си работи в няколко известни архитектурни бюра в Румъния. През 2006 г., заедно с Адриан Соаре, създава свое.
Днес Елиза и колегите й са ангажирани с различни и мащабни проекти – жилищни, хотелиерски, комерсиални, промишлени, такива, свързани с градоустройство, с които печелят и множество признания. В последно време сънародничката ни се е специализирала в резиденциални проекти, жилищни проекти и в хотелиерство. В миналото е работила по трансформацията на една от най-известните сгради в Букурещ – първата голяма инвестиционна банка - "Марморош Банк", превърната в петзвезден хотел, а в момента е ангажирана с вътрешния дизайн на хотел „Шератон“ в Букурещ.
Българката е трикратен носител на голямата награда за архитектура на Румъния, а миналата година скорошен проект за вътрешен дизайн на частна къща бе отличен на румънските годишни награди за архитектура.
През май 2023 г. Елиза Йокина представи килими, вдъхновени от кукерите на Румънската седмица на дизайна - най-големия фестивал отвъд Дунава, посветен на местните творчески индустрии.
В артистичните си проекти Елиза Йокина винаги се основава на своите български корени и произход и намира нишка с родината. В момента работи върху арт проект, свързан с Онгъл (първото поселение на Аспаруховите прабългари след заселването им на Долни Дунав през втората половина на VII век – бел.рeд.) – място, което определя като "територия на битки".