Тя подчерта, че е много важно да се говори за национална култура като измерение и ниво, което предлагат НДК и ФКЦ във Варна. По думите й варненци винаги са припознавали като любимо място през годините Фестивалния комплекс, но той е обичан и от хората, работещи там, които са като един организъм, всеки е свързан с другия и със събитията, които посрещат.
ФКЦ събира във времето редица значими национални и международни фестивали в сферата на музиката, киното, театъра. Традициите продължават и в наши дни, но така, че да са адекватни на настоящето. Целта на екипа е да се съхраняват, но с нов дух и идеи. Всяко културно събитие трябва да диша с времето си, посочи Митева. Допълни, че през последните години няма отпаднали фестивали, дори се раждат нови малки форми.
Амбицията на ръководството е да положи основите на възраждане на самопродуцирането на събития във ФКЦ, за което ще помогне творческият екип на НДК. Мисията ни е да бъдем място, където има вкус и високостойностни продукции, където се срещат различни видове изкуство, каза тя.
Фондът с произведения на изкуството във ФКЦ не е толкова голям колкото този на НДК, но това е нещо, което екипът също иска да развива занапред. В комплекса могат да се видят пано на Альоша Кафеджийски, което е в основното фоайе, както и стенопис на Милко Божков, който е на първото подземно ниво.
Историята на ФКЦ е припомнена в изданието „Книги за Варна“ от 2006 г. по повод 20-годишнината му в материал на Анна Минкова. В него се казва, че първият проект за комплекса е разработен през 1964 г. и той е за фестивално кино и хотел „Черно море“. Автор е архитект Косьо Христов. Идеята до голяма степен е повлияна от новопостроения по това време световен конгресен център в Париж. След издигането на хотел „Черно море“ обаче инвеститорите – „Балкантурист“ и Министерството на културата, се отказват от фестивалното кино, за сметка на това разширяват ресторанта.
През 1970-те години продължава да се търси подходящо място за строежа на бъдещия комплекс. Обсъжда се вариантът той да се издигне върху парцела срещу хотел „Черно море“. Архитектът обаче отхвърля възможността, тъй като иска да запази намиращата се там и до днес къща паметник на културата. Следващото предложение е фестивалното кино да бъде построено в Морската градина - срещу Икономическия университет, като за целта трябва да бъде унищожен фонтанът с жабите. Този вариант също отпада. Появява се предложение комплексът да се разположи върху по-голям терен в някой от новите квартали, далеч от центъра.
Христов се спира на четвъртия вариант на сегашното място пред главния вход на Морската градина. За изпълнението на проекта са пожертвани няколко жилищни сгради и известното открито бар-вариете „Астория“, където са свирили „Джазът на оптимистите“ и е пяла Леа Иванова. Архитектът поставя изграждането първо на комуникациите като задължително условие. При строежа на автоподлеза са изнесени над 100 000 кубика земни маси. Инженерите В. Чукатев и Ранко Рандев получават задачата да измислят метална конструкция, която да бъде изпълнена бързо. Забавянето на строежа и ударното строителство на НДК в София в края на 1970-те поражда засилващи се настроения в столицата, че фестивален комплекс във Варна не е необходим. При проектирането на автоподлеза обаче Косьо Христов обвързва строителството му с Фестивалния и конгресен център. Така е дадена окончателно зелена улица за строителството на комплекса.
Архитектът решава да се съобрази с височината на района и да не създава дисбаланс. Проектираната от него сграда има 4 нива над земята и толкова под нея. На парцел 50 на 60 метра се разполага общо обем от 85 хиляди кубически метра в надземната част на ФКЦ се простират кинозала с голям балкон, няколко ресторанта и барове. Огромна веранда опасва целия втори етаж. Под земята се намира администрацията, останалите 11 зали, отново няколко бара и пресцентърът. Верен на правилото си, че в природата няма правия ъгли, архитект Христов проектира на същия принцип. Сградата е облечена с алуминиеви елементи, внесени от Германия. Технологията е използвана за първи път в България.
Най-голямата зала №1 в комплекса е с капацитет хиляда души. Конструкцията на 12-ъгълното пространство е с носещи колони и греди, изчислени да издържат при земетресение. Във всички стени на залата са монтирани метални тръби, през които минават километри кабели. Акустичната система е дело на германеца проф. Фазолт от „Балакадеми“, Берлин. Проектирането отнема на специалиста повече от месец. За да направи точни изчисления той съставя огромен макет с вътрешни подвижни части. Заради нестандартната форма на залата проф. Фазолт предлага да бъде изменена дълбочината на отделните части от дъбовата облицовка с възможност наклонът им да се променя. Поради смесеното предназначение на просторното помещение за кино и концерти, стените трябва да променят профила си, осигурявайки различни условия за разпространение на звука. Това е постигнато чрез използването на подвижни дървени панели, движени от сложна механична система. Автоматиката е изработена от Техническия университет във Варна. Залата има и орган, купен за 1 милион някогашни „преводни рубли“ от Германия.
При откриването си на 16 юни 1986 г. фестивалният комплекс във Варна е вторият по значимост и възможности културен и конгресен център в България. Дълго време след това е единственият от този род мултифункционален център в Източна и Югоизточна Европа, разположен на море. През 1989 г. тук са осъществени 60% от всички национални културни и конгресни прояви, проведени по Българското черноморие, 10% от всички в България и 90% от всички международни прояви с 500 до 1200 участници извън столицата.
Началото съвпада с откриването на Международния музикален фестивал „Варненско лято“ с участието на Гена Димитрова, Минчо Минчев, Варненската филхармония под диригентството на Иван Маринов. През първите години на своето съществуване, ФКЦ е домакин на престижни филмови форуми като Фестивала на червенокръстките и здравни филми, Международният фестивал на анимационния филм, както и на Фестивала на българския филм „Златна роза“. В залите на центъра се осъществяват и голяма част от проявите на Международния музикален фестивал „Варненско лято“. През 1987-а се провежда първото издание на световната кинопанорама, която създава огромен интерес сред варненци.
С началото на реформите след 1989 г. идва и радикалната промяна на отношението на държавата към Варненския фестивален и конгресен център. С решение от 1991 г. правителството на България преустановява държавната субсидия за заплати и за дейности. ФКЦ остава на пълна самоиздръжка. Броят на служителите е съкратен петкратно и е сведен до по-малко от сто. Голяма част от помещенията и пространствата са адаптирани за отдаване под наем за различни търговски дейности. Предлагат се търговски изделия, социални услуги, отварят кафенета, ресторанти, но и многократно се увеличават филмовите прожекции, театралните спектакли, концерти, детски програми. Тук първоначално се помещава офисът и на първата частна радиостанция във Варна – „Галатея“. Директорът по това време Илия Раев прилага симбиоза между култура и печалба. Центърът подкрепя морално и материално и няколко нестопански организации - фондация „Кор Кароли“, Лайънс клуб, Българо-германския форум, детско-юношеския театър „Златното ключе“. студио за балет. Провеждат се симпозиуми и конгреси.
В началото на 1990-те години Варна губи за известно време големи фестивални форуми като международния фестивал за анимационно кино, фестивала на червенокръстките и здравни филми и „Златна роза“. В началото на 1993-та, по предложение на Община Варна и кинокритика Александър Грозев, Фестивалният комплекс приема домакинството и се нагърбва с основната организация на нов международен празник на киноизкуството - „Любовта е лудост“. През 1994-та, след спорно издание в София, фестивалът „Златна роза“ се завръща отново във Варна. Центърът продължава да е традиционен домакин на прояви от театралния и музикалния фестивал „Варненско лято“, Международния балетен конкурс, Международния хоров конкурс „Профессор Георги Димитров“, джаз фестивала.
През 2005 г. е извършена рехабилитация на комплекса, благодарение на подкрепата на министъра на държавната администрация и административната реформа Николай Василев. Направено е обновление на осветлението, озвучителната, кино, видео и климатична техника, комплексът разполага вече и с Dolby Digital Surround.
ФКЦ отбелязва подобаващо своите годишнини. В честването на десетата участват Варненската филхармония и маестро Иван Маринов, както и специалните гости Стефка Минева, Виолета Гиндева, Ицхак Финци, Недялко Йорданов, Хайгашот Агасян, звездите на Варна Илия Пенев, Георги Велчовски, Илияна Даскалова, Анатолий Вапиров. След още пет години, доайенът на родното ни киноизкусство Рангел Вълчанов режисира концерт-спектакъл. Андрей Дреников композира песен за екипа, а цялата зала му припява. На сцената се събират Татяна Лолова, Искра Радева, Катя Динева и Грациела Бачварова, предвождани от Димитър Хаджиянев, заедно с Анатолий Вапиров, младите театрали от „Златното ключе“, клуба за спортни танци под ръководството на Кирил Аспарухов, перкусионният ансамбъл на Средното училище по изкуствата „Добри Христов“, Военноморският духов оркестър. На 20-годишнината на центъра, след вълнуващ органов концерт, директорът Илия Раев извиква на сцената целия екип, с който през тези години е създал марката ФКЦ Варна. Министър Николай Василев си припомня началото на строежа, променил изцяло представата за града. Кметът Кирил Йорданов изказва възхищението си от външния вид на сградата. Президентът на републиката Георги Първанов, министър-председателят Сергей Станишев, заместник-председателят на Народното събрание професор Любен Корнезов и областният управител на Варна Петър Кандиларов изпращат поздравителни адреси.
ФКЦ е носител на Награда „Варна“ за цялостна дейност в културната сфера през 1996 г., Награда на Руския център за международно и културно сътрудничество и Руския културно-информационен център в София - 2005, Почетен плакет „125 години Военноморско училище“ - за успешното взаимодействие през 2006 г.