Индексът на икономическите настроения в еврозоната, публикуван днес от Европейската комисия, се понижава до 96,6 пункта през март от 98,2 пункта през предходния месец. Показателят остава под дългосрочната си средна стойност от 100 пункта от юли 2022 г.
През март фирмите и потребителите в еврозоната са по-песимистични относно перспективите си, тъй като войната в Иран се очаква да отслаби икономическия растеж, а фирмите съобщиха, че очакват да повишат цените си с по-бърз темп, за да покрият нарастващите разходи.
Спадът е по-значителен, отколкото прогнозирания в анкета на „Уолстрийт Джърнъл“ - до 96,8 пункта.
Скокът в цените на енергията след атаката на САЩ и Израел срещу Иран доведе до допълнително увеличение на разходите, както и до несигурност за фирмите и домакинствата в цялата еврозона. Доверието в валутната зона, към която България се присъедини на 1 януари 2026 г., вече беше на ниски нива, като настроенията се влошиха допълнително през февруари на фона на нарастващата нестабилност в световната търговия, посочва американското издание.
ЕК заяви, че очакваните продажни цени са „рязко повишени“ в четирите основни бизнес сектора, обхванати от проучването, а в промишлеността поскъпването е „особено забележимо“.
Ситуацията с инфлацията е притеснителна, смята Берт Колин, главен икономист за Нидерландия на Ай Ен Джи (ING), отбелязвайки че очакванията за цените в промишлеността са на тригодишен връх, а прогнозите за потребителската инфлация са скочили рязко.
Индикаторът, отразяващ очакванията за цените на дребно на бизнеса и потребителите в еврозоната, е достигнал максимум от февруари 2023 г., покачвайки се до 19,7 пункта през март в сравнение с 12,3 пункта през предходния месец.
През март потребителското доверие в еврозоната се задържа на нивото, до което спадна през февруари - 16,3 пункта. За последен път индикаторът бе на по-ниско равнище през април 2025 година.