На въпрос дали вижда политическа воля „между македонското и българското правителство за диалог и реално преодоляване на поставените пречки”, Риголе отговоря, че е важно да не се смесват темите за диалога и преговорната рамка за Северна Македония, приета през 2022 г., в която е предвидено приемането на конституционните изменения.
„Казахме го, повторихме го и ще го повторим пак, че рамката за преговори няма да се промени, защото тя е факт, приета е от всички и в тази рамка трябва да се реализира процесът на европейска интеграция на Северна Македония, а той преминава през приемането на конституционната рамка. Това е първото нещо. Второто е диалогът между Северна Македония и България и тук трябва да е много ясно, защото идеята не е да се започне двустранен диалог за предоговаряне на компромиса от 2022 г. или нещо друго. Това са две различни неща”, казва посланикът на Франция в Северна Македония.
Той пояснява, че преговорната рамка е европейски, а не двустранен документ.
„А това означава, че ние във Франция вярваме и мисля, че това е така и с голяма част от европейските ни партньори, че в настоящия контекст би било важно да се установи подобряване на двустранните отношения между Северна Македония и България, защото през последните месеци и години имаше пропуснати възможности и мисля, че е важно да се възстанови доверието”, казва Риголе, според когото подписването на споразумението за изграждането на трансграничния тунел за участъка от Коридор 8 след Крива Паланка е добър пример за това какво може да се направи конкретно в областта на сътрудничеството между двете държави.
По думите му "последните години или през последните месеци" е имало поводи за срещи, на които се обсъжда повече това, което обединява, отколкото това, което ни дистанцира двете държави, че има определени теми, "които дразнят двустранните отношения и някак често сякаш разрушават динамиката, която започва да се установява". Според него това е нещо, за което трябва да се внимава, че властите и от двете страни „се опитват да успокоят нещата, когато се случват инциденти или се правят определени изявления, но въпросът никога не е толкова прост и не насърчава възстановяването на отношенията ежедневно”.
„Забелязваме обаче, че се случват инциденти. Например, някой, който минава покрай българското посолство и чупи стъкло, и други малки събития, които са неудобни и не улесняват живота ни в ежедневието”, посочва посланикът на Франция.
Според него преговорната рамка за Северна Македония осигурява предвидимостта, за която властите в Скопие говорят, като "създава или определя какви ще бъдат етапите, които трябва да бъдат изпълнени" и първият от тези етапи е приемането на конституционните промени.
„И нашата позиция по този въпрос е, че ако конституционните промени бъдат приети утре, което априори изглежда възможно, защото когато погледнем състава на парламента, правителството има широко мнозинство и не смятаме, че опозиционните партии биха се противопоставили на този важен етап по пътя на страната към ЕС. Смятаме, че конституционните промени биха били лесно приети и залогът е, че с приемането им Северна Македония ще установи динамика. Динамика по свой собствен път...Днес сме в динамика, която не съществува, защото процесът е спрян и бихме искали той да започне отново. А когато започне, тогава динамиката и отношенията в рамките на ЕС ще бъдат различни”, уточнява посланикът на Франция в Скопие.
Що се отнася до експертите, с които Франция може да подпомогне реформите в Северна Македония, Риголе обяснява, че страната му разполага „с няколко инструмента и трима международни технически експерти, работещи в Министерството на европейските въпроси, Министерството на околната среда и Министерството на правосъдието”. Както и че вече има подписано споразумение за сътрудничество с Министерството на публичната администрация и се работи по подготовката на новата Академия по администрация в Северна Македония.