Актът беше предложен от Европейската комисия (ЕК) в края на 2020 г. след широк обществен консултативен процес, приет окончателно през 2022 г. и започна да се прилага поетапно – за много големите онлайн платформи и търсачки още от лятото на 2023 г., а в пълен обем за всички посреднически услуги от 17 февруари 2024 г. Тъй като цифровите услуги функционират трансгранично, регламентът е приет директно на европейско равнище и въвежда еднакви правила за всички държави членки, с цел да се избегне фрагментация между националните режими.
В България национален координатор по прилагането на Акта за цифровите услуги е Комисията за регулиране на съобщенията (КРС). Подготовката за тази роля започва през 2023 г., като с решения на Министерския съвет от февруари 2023 г. и юни 2024 г. КРС е официално определена за координатор. От 1 ноември 2024 г. в комисията функционира специализирана дирекция за прилагането на регламента, заявиха от регулатора в разговор с БТА.
Законодателният акт за цифоривите услуги – правила за прозрачност и правото на изразяване
За да се гарантира правото на свободно слово, Законодателният акт за цифровите услуги определя и правила за прозрачност на решенията за модериране на съдържание. Когато даден профил бъде ограничен, потребителят трябва да бъде информиран за причините, както и за възможностите, които има, да обжалва решението, включително по съдебен път и пред органи за извънсъдебно уреждане на спорове. Това каза за БТА говорител на Европейската комисия в отговор на въпрос "Какви механизми за контрол върху съдържанието и прозрачност на алгоритмите въвежда DSA, за да гарантира, че онлайн платформите ще ограничат разпространението на незаконно съдържание, без да се ограничи свободата на словото?“.
Свободата на изразяване е основно право и ценност в ЕС. Важно е да бъде уточнено, че свободното изразяване на мнение в интернет не се ограничава от никакви законодателни мерки в ЕС. Напротив, Законодателният акт за цифровите услуги, както и други европейски правила, насърчават свободата на медиите и защитават плурализма на автентичните мнения на всеки гражданин онлайн.
Правилата на Законодателният акт за цифоровите услуги – баланс между борбата с разпространението на незаконно съдържание и опазването на свободата на изразяване
Правилата на Законодателния акт за цифровите услуги въвеждат баланс между борбата с разпространението на незаконно съдържание и опазването на свободата на изразяване. Платформите са длъжни да въвеждат системи, които бързо да идентифицират и предотвратяват масовото разпространение на незаконно съдържание, което застрашава човешките права, общественото здраве и сигурност, поясни говорителят.
Свободата на словото е гарантирана от Член 10 на Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ) и от Член 11 на Хартата на основните права на ЕС. Това означава, че дори противоречиво, шокиращо или обидно съдържание може да бъде законно, а онлайн платформите не могат произволно да го премахват. Примери за такива изрази са политически или религиозни възгледи, критики, сатира или пародия – те не трябва да бъдат ограничавани, уточни говорителят.
Същевременно свободата на словото не трябва да се използва за подбуждане на омраза или насилие. Незаконните изказвания, пораждащи омраза, представляват системен риск за демокрацията и основните права и заплаха за общите ценности за зачитане на човешкото достойнство, свободата, демокрацията и равенството, залегнали в член 2 от Договора за Европейския съюз. Незаконното съдържание офлайн е незаконно и онлайн, добави той.
Говорителят поясни още, че това включва подбудителство към тероризъм, ксенофобски и расистки изказвания, които публично подтикват към омраза и насилие, както и материали, съдържащи сексуално насилие над деца. Такива дейности са незаконни в ЕС, според дефинициите в различни европейски и национални законодателни текстове.
Минимилизиране на рисковете в отворените цифрови пространства и доставчиците на големи платформи и търсачки
Отворените цифрови пространства, които предоставят, не трябва да се превръщат в среда, благоприятна за тероризъм, незаконен език на омразата, насилие над деца, трафик на хора, продажба на незаконни продукти, онлайн измами и т.н. Доставчиците на големи платформи и търсачки трябва надлежно да оценяват и смекчават рисковете, които техните услуги могат да представляват за упражняване на основните права, включително свободата на изразяването на мнения и на информация, както и свободата и плурализма на медиите.
Потребителите могат да подават сигнали за такова съдържание, а доставчиците на цифрови услуги трябва да предприемат мерки, така че алгоритмите за препоръчване на съдържание да не водят до лавинообразно разпространяване, особено към деца. Онлайн платформите, особено големите с над 45 милиона потребители, носят значителна обществена отговорност. Те трябва да защитават гражданите и обществото и да предотвратяват използването на техните услуги за престъпни дейности. Важно е да се уточни, че огромната част от решенията по модериране на съдържание се взимат от самите платформи въз основа на собствените им правила за поведение. Под 1% от всички решения са взети на основание, че съдържанието е незаконно съгласно европейското или националното право, поясни още той.
Заедно с Акта за цифровите пазари и останалите елементи от цифровия пакет на ЕС Актът за цифровите услуги оформя нов модел на европейско регулиране, който цели да съчетае свободата на изразяване, защитата на потребителите и по-високо ниво на сигурност и отчетност в цифровото пространство.