Екип учени, ръководен от Козимо Пост и Шарула Фотиаду от университета в Тюбинген, е анализирал митохондриална ДНК от десетки неандерталски останки в различни части на Европа. Резултатите показват рязко намаляване на генетичното разнообразие и географското разпространение на вида - процес, известен в популационната генетика като „демографско стеснение“.
Данните сочат, че преди този срив в Евразия са съществували множество генетични линии, но след него остава само една, вероятно свързана с малка популация, оцеляла в район на днешна югозападна Франция. Вероятна причина са екстремните климатични условия през ледниковия период, включително продължителни фази на студ и суша.
Впоследствие неандерталците отново се разпространяват в Европа, но генетичното им разнообразие остава силно ограничено, тъй като всички по-късни популации произлизат от тази малка група. Анализите показват и вторичен спад на популацията около 45 000 години преди настоящето, от който неандерталците вече не успяват да се възстановят. Според изследователите именно тази хомогенност може да е намалила адаптивния потенциал на вида и да е допринесла за окончателното му изчезване преди около 40 000 години.
Новите открития подчертават, че неандерталците са преживели няколко периода на трудности и значителен упадък през цялата си история. Те също така демонстрират решаващата роля, която екологичните и климатичните убежища са играли за оцеляването им по време на ледниковия период.
Макар точните причини за изчезването на неандерталците да остават неясни, резултатите подчертават ролята на климатичните промени и демографските ограничения в контекста на еволюционната история, допълват от Scinexx.de.