След усилията на страните от ЕС да намалят зависимостта си от руския газ чрез доставки от САЩ и Катар последните напрежения около Иран и смущенията в Ормузкия проток отново изведоха на преден план уязвимостта на европейския енергиен пазар. Това доведе до ръст на цените на газа и засилен интерес към алтернативни източници.
Според данни на консултантската компания „Ууд Макензи“ (Wood Mackenzie), през 2025 г. Африка е осигурила над 17 процента от европейското търсене на втечнен природен газ. Основните доставчици са Алжир, Нигерия и Ангола, както и страни като Екваториална Гвинея, Камерун и Република Конго.
Потенциалът на континента остава значителен. По данни на Би Пи (BP), доказаните запаси от природен газ в Африка възлизат на около 12,9 трилиона кубически метра – ниво, съпоставимо с това на САЩ. Според Международната агенция за енергията (IEA) нови проекти в Мозамбик и Танзания могат да разкрият допълнителни мащабни доставки през следващите години.
Сред стратегическите проекти се откроява развитието на LNG индустрията в Мозамбик, където инициативи на „ТоталЕнержи“ (TotalEnergies) и „ЕксонМобил“ (ExxonMobil) предвиждат производство над 30 милиона тона годишно. Въпреки забавянията заради проблеми със сигурността, първите доставки се очакват около 2030 г.
В Западна Африка офшорният проект между Мавритания и Сенегал „Грейтър тортю ахмейм" (Greater Tortue Ahmeyim - GTA), разработван от Би Пи (BP) и „Космос Енерджи“ (Kosmos Energy), навлиза във фаза на производство с капацитет до 10 милиона тона LNG годишно. Анализатори отбелязват, че близостта до Европа и използването на плаващи LNG съоръжения дават предимство по отношение на бързината и гъвкавостта на доставките.
Африка разполага с около 8–10 процента от доказаните световни запаси от газ, като според експерти този дял може да бъде значително по-висок поради недостатъчни проучвания. По оценки на Форума на страните износителки на газ (GECF) до 2050 г. континентът може да привлече близо една четвърт от глобалните инвестиции в LNG инфраструктура.
Експертите посочват, че африканският LNG предлага предимства като по-кратки транспортни маршрути до Европа и възможност за бързо увеличаване на доставките чрез плаващи съоръжения. Това позволява компенсиране на сезонни колебания и временни недостиги.
Въпреки това секторът остава изправен пред редица предизвикателства. Сред тях са недоразвитата инфраструктура, липсата на тръбопроводи и терминали, както и проблеми със сигурността, които забавят ключови проекти. Политическата нестабилност, регулаторната несигурност и затрудненията с финансирането също ограничават темпа на развитие.
На този фон Африка се утвърждава като важен, но все още рисков партньор за диверсификация на газовите доставки на Европа.