Откакто американските военни сили заловиха бившия венецуелски лидер Николас Мадуро на 3 януари, представители на администрацията на Тръмп работят в тясно сътрудничество с Каракас, за да привлекат обратно чуждестранните инвестиции в петролния, газовия и миннодобивния сектор на Венецуела.
Ръководителите на големите енергийни компании обаче остават разделени по въпроса. Майк Уърт, главен изпълнителен директор на „Шервон“ (Chevron) - единствената международна компания, оперираща във Венецуела през последните години, заяви тази седмица на Глобалната енергийна конференция на „Стандарт енд Пуърс Глоубъл“ – „S&P Global“ (CERAWeek) в Хюстън, щата Тексас, че отчита „признаци за напредък“.
„Все още обаче има аспекти, които трябва да се подобрят, за да се насърчи инвестицията в желания мащаб“, добави той.
Главният изпълнителен директор на „Шел“ (Shell) Ваел Саван заяви, че е „оптимист“, но уточни, че предстои „още дълъг път“. Той допълни, че компанията води преговори за газови проекти във Венецуела.
Дарън Уудс, главният изпълнителен директор на „ЕксонМобил“ (ExxonMobil), който не присъства на форума, каза, че Венецуела е страна „където не може да се инвестира“, докато друг ръководител в корпорацията - Дан Аман, който ръководи подразделението на „ЕксонМобил“, което се занимава с технологии и проекти за намаляване на въглеродните емисии, посочи, че екип на компанията в момента е във Венецуела, за да извърши оценки на ситуацията.
За да възстанови Венецуела нивата си на производство от над три милиона барела петрол дневно отпреди две десетилетия, ще са необходими „вероятно стотици милиони долари инвестиции“, смята Дан Аман. Майк Уърт добави, че ще са нужни значителни инвестиции от порядъка на „няколко десетки милиарда долара“.
Преглед на ситуацията
Хорхе Пиньон, изследовател в Енергийния институт на Тексаския университет в Остин, обясни, че големите петролни компании изпращат малки екипи във Венецуела за „преглед“ на ситуацията.
„Какво е състоянието на инфраструктурата? Имаме ли необходимата логистика? На кого принадлежат подземните богатства?“, посочва Пиньон като основни въпроси пред развитието на венецуелския енергиен сектор, като отбелязва и присъствието на китайски и руски съвместни предприятия във Венецуела.
Въпреки че страната разполага с най-големите петролни резерви в света, години на недостатъчни инвестиции, липса на поддръжка и американски санкции са задушили местното производството на петрол.
Под натиска на Вашингтон временният президент на Венецуела Делси Родригес прие през януари значителна реформа на законите за въглеводородите, отваряйки сектора за частни и чуждестранни инвестиции.
Американският министър на вътрешните работи Дъг Бъргъм, чиято компетенция включва и управлението на природните ресурси, заяви на 25 март на участниците в Глобалната енергийна конференция, че Венецуела „иска да бъде конкурентоспособна, за да привлече вашите инвестиции“.
Потенциал за производство на милиони барели
Лауреатката на Нобелова награда за мир за 2025 г. Мария Корина Мачадо заяви пред АФП, че „отварянето на петролния сектор, както го прилагаме, е безпрецедентно за страната“.
„Става въпрос за пълна приватизация, при която държавата играе регулаторна роля и насърчава, подпомага и защитава чуждестранните инвестиции“, посочи тя.
Според Мачадо, която е и лидер на опозицията във Венецуела, производственият капацитет на Каракас може да достигне до пет милиона барела на ден. „За да се достигне този потенциал, несъмнено ще са нужни значителни ресурси, които оценяваме на над 150 милиарда долара през следващите десет години“, добави Мачадо.
Хорхе Пиньон обаче предупреждава, че венецуелският закон за въглеводородите може да бъде променен от бъдещо правителство, с аргумента, че той не е одобрен от „легитимно избран“ от народа парламент.