Милтенова посочи, че решението на 51-вото Народно събрание за приемане на мултифондовете е може би най-важното, взето за бъдещето на всички работещи хора. По думите й вече над 15 години секторът, регулаторът и експертите работят по различни изчисления, сериозни стрес тестове и симулации, за да се постигне най-доброто решение.
Законът беше обнародван в „Държавен вестник“ с указ на президента Илияна Йотова, с което започва много активна работа на пенсионните дружества да се подготвят и от 1 януари 2027 г. мултифондовете да заработят.
„Темата за пенсиите всъщност не е само за възрастни хора, а за всички работещи. Тя е особено важна за младите, защото управлението на спестяванията в капиталовите пенсионни фондове е тема, която отговаря на техните интереси към инвестиции извън традиционната за българите покупка на недвижимости“, подчерта Евелина Милтенова.
Като основен проблем на досегашния модел тя посочи именно това, че персоналните партиди на всички осигурени, независимо дали са на 25 или на 60 години, се инвестираха по една и съща консервативна стратегия. Не се използваше пълният потенциал на дългосрочните инвестиции и въпреки това резултатът за гражданите е добър - защото по техните партиди има значителни суми от вноски и натрупана доходност, посочи председателят на УС на БАДДПО.
Мултифондовият модел
Мултифондовият модел ще подобри системата чрез въвеждане на инвестиционни профили, съобразени с възрастта на осигурения човек - динамичен, балансиран и консервативен подфонд. По-младите ще могат да се възползват от по-високата доходност на по-динамичните инвестиции, а с приближаване към пенсията средствата постепенно ще се насочват към по-защитени инструменти.
Според дружествата моделът на т.нар. „жизнен цикъл“, който от години функционира успешно в редица развити икономики, се счита за стандарт в модерните капиталови пенсионни системи.
Важно е хората да знаят, че реформата не означава „поемане на неограничен риск“. Инвестициите продължават да се извършват в рамките на строго регулирана среда, с ясни количествени ограничения, диверсификация и всекидневен надзор от регулатора - Комисията за финансов надзор, подчерта Евелина Милтенова. Брутните вноски на гражданите в капиталовите пенсионни стълбове са гарантирани в закона и се наследяват, за разлика от тези към Националния осигурителен институт.
С други думи, пенсионната система не става по-рискова, а по-ефективна. Само чрез даването на възможност за избор и правилно инвестиране с оглед възрастта и рисковата толерантност на всеки могат да се постигнат двойно по-високи пенсии от втория стълб и по-висок коефициент на заместващ доход, посочи експертът.
Каква ще бъде ролята на всеки осигурен
Една от най-съществените промени, които въвежда мултифондовият модел, е, че за първи път се дава възможност на осигурените хора да правят избор как да се управляват техните лични спестявания. Всеки осигурен ще има възможност да избере през пенсионното си дружество инвестиционен профил, съобразен с неговата възраст и индивидуална толерантност към риск, каза експертът. За хората, които не направят активен избор, ще бъде приложен автоматичен механизъм по т.нар. модел на жизнения цикъл, който разпределя средствата по подходящ начин във времето, с оглед постигане на баланс между доходност и риск.
За работещите до 50 години се препоръчва динамичен подфонд, между 50 години и 3 години преди пенсия - балансиран, а за последните 3 години преди пенсиониране - консервативен, което е и единственият период, в който не може да се избират по-рискови подфондове, като целта е да се съхрани натрупаната доходност. Иначе през останалото време осигурените сами ще могат да преместват партидите си - ако например лице над 50 години предпочита спестяванията му да бъдат в динамичен или в консервативен подфонд, това ще бъде изпълнено от дружеството. Важно е да се запомни, че всяка година клиентите на пенсионните фондове ще имат право да сменят избрания подфонд или пенсионна компания, каза Евелина Милтенова.
По думите й тази нова рамка променя съществено ролята на осигурения, който от пасивен участник се превръща в активен фактор в процеса на управление на собствените му спестявания. От бранша отбелязват обаче, че не бива да се забравя, че обемът на партидата зависи и от размера на осигурителните вноски и дали те са върху реалния доход или върху по-нисък.
Може ли да се постигне обществен консенсус за увеличаване на вноската над сегашните 5 процента
„Размерът на вноската към т.нар. втори стълб е политическо решение - знаете, че според плановете при създаването на тристълбовия модел, тя отдавна трябваше да е 7 процента, но това не се случва. Замръзването на 5 процента вноска към втория стълб поставя определени ограничения пред натрупването на достатъчен пенсионен капитал по персоналните партиди на осигурените лица, независимо от подобренията в управлението на средствата. Да не забравяме и друга важна тема - за дела на т.нар. сива икономика и дали осигуровките са върху реалния или върху по-нисък доход. Защото именно осигуряването на реален доход допринася за натрупване на капитал в партидите, които пак напомням - са лични спестявания на всеки работещ, които се наследяват. И интерес на всеки човек е тези суми да са по-високи“, коментира експертът. Милтенова допълни, че каквото зависи от пенсионните дружества за постигане на максимална доходност и нарастване на пенсионните партиди, ще продължава да се прави. Но разговорът за пенсионната система не се изчерпва с приемането на мултифондовия модел и ние като бранш сме готови да откликнем с експертиза за постигане на всяко подобрение, което ще е в интерес на гражданите, допълни тя.
Каква работа ще трябва да извършат дружествата за въвеждането на мултифондовия модел
„Огромен обем работа по съществена организационна, технологична и управленска трансформация за пенсионноосигурителните дружества. Но съм убедена, че ще се справим. Всяко дружество следва да изгради структура от отделни подфондове, всеки със собствена инвестиционна стратегия, профил на риск и изисквания за отчетност“, обясни Евелина Милтенова. Това налага комплекс от вътрешни промени, включително разработване на нови инвестиционни политики, адаптиране на информационните и административните системи, както и създаване на ясни процедури за управление на множество портфейли. Паралелно с това възниква необходимост от целенасочено обучение на кадрите и на консултантските мрежи, така че те да могат адекватно да обясняват новия модел и да подпомагат клиентите в процеса на избор.
Тя посочи, че в този контекст ключово значение придобива и повишаването на информираността и финансовата грамотност на осигурените лица. Ясното и разбираемо представяне на инвестиционните профили и тяхната връзка с възрастта, инвестиционния хоризонт и риска, както и предоставянето на практически насоки и дигитални инструменти за оценка на дългосрочните ефекти от различните решения, са съществени предпоставки за успешното функциониране на модела. Наред с това постепенно се утвърждава по-активната роля на клиентите, които все повече се превръщат в участници в управлението на собствените си пенсионни спестявания, подпомогнати от адаптирана комуникация на клиента с пенсионноосигурителното дружество и съвременни дигитални канали, заяви председателят на УС на БАДДПО.
По думите й браншът ще трябва да извърши значителна подготовка през тази година с оглед мащаба на промените, така че мултифондовата система да започне да функционира ефективно от 1 януари 2027 година.
Опитът на кои страни е взет предвид за мултифондовия модел
Подобни системи функционират от години в редица развити пенсионни системи в Европа, Северна Америка, Австралия. При разработването на реформата са анализирани международни практики от страни членки на Европейския съюз и държави от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). Използвани са и препоръките на ОИСР в рамките на прегледа на българската пенсионна система, детайлно е бил анализиран опитът с мултифондове на страни като Хърватия, Естония, Латвия, Литва, Чили, Словакия, Полша, Румъния и други.
Доходността до момента
Доходността на пенсионните фондове до момента трябва да се разглежда в контекста на ограниченията на съществуващия модел, напомни Милтенова. По думите й дружествата се справиха добре въпреки това и въпреки че световните пазари преминаха през няколко световни финансови кризи. През последните три години например по партидите на всички над 4 милиона осигурени лица в универсалните фондове е разпределена доходност от над 5 милиарда лева, което е доста сериозно постижение. Това не е печалба за дружествата, а печалба за всички персонални партиди, подчерта тя.
Експертът напомни, че пенсионното осигуряване е дългосрочна система, реалният ефект се натрупва постепенно и става видим в рамките на 10-20 години, когато новият модел започне да влияе върху по-голяма част от натрупванията и реализираната доходност по партидите на осигурените в капиталовите фондове.