Акцентът в научната програма през втория ден бе поставен върху св. Иван Рилски. През тази година се отбелязват 1080 години от неговото успение. На събитието присъстваха българският патриарх и Софийски митрополит Даниил, Неврокопският митрополит Серафим, Агатополският епископ Йеротей, генералният директор на Българска телеграфна агенция Кирил Вълчев. Участниците във форума бяха посрещнати от игумена на Рилската света обител – Адрианополския епископ Евлогий.
Третият форум за кирилицата ще запомним с това, че ние с вас поехме голямата отговорност и мисия да бъдем поколението, което прехвърля историята, древната ни култура и духовност в дигиталния век. Това каза президентът Илияна Йотова пред участниците във втория ден от Международния форум за кирилицата в иконната зала на манастира. „Неслучайно едно от основните участия в този форум беше на децата от Националната гимназия за древни езици и култура. Те ни показаха, че животът на кирилицата продължава оттук нататък и в дигиталния век, стига ние да бъдем пазителите и да бдим много, много зорко за това езикът ни да не се подменя с други езици, да не се подменят красивите български думи и красивите кирилски букви“, каза президентът.
Православната ни църква винаги е насърчавала, приветствала и благославяла всяка инициатива, допринасяща за изучаването и популяризирането на българската и славянската книжовност и на азбуката, чрез която тя е изразявана вече 12 столетия. Това каза в словото си българският патриарх и Софийски митрополит Даниил в началото на втората част на Международния форум за кирилицата. Особено радостно е, когато такива инициативи имат международен характер, събирайки заедно учени от различни страни, посветили се на българистиката и славистиката, в чието лице има несъмнено свидетелство за важността на най-важния принос на православния ни народ към европейската и световна духовност и култура, отбеляза патриархът.
Във всичко Рилската света обител е била съпричастна на събитията на българския народ, сбирката на риломанастирската библиотека отразява характеристиката на всяка от епохите в нашата история, каза в приветствието си към участниците във форума игуменът на Рилския манастир Адрианополският епископ Евлогий. Епископ Евлогий отбеляза, че фондът на риломанастирската библиотека има читалня и осем хранилища, в които се съхранява литература, принадлежаща хронологично на 10 века и наброяваща над 60 000 тома. Съхраняваната в манастира литература е свързана с живота и богослужението на монашеското братство, както и богословска, научна, научно-популярна литературна класика от различни езици, справочна литература и периодичен печат.
Модератор на третия панел на форума, който се проведе в Рилския манастир, бе проф. д.ф.н. Вася Велинова. Всебългарският светец Йоан Рилски и епиграфските паметници от 10-и век разгледа в доклад почетният професор от Великотърновския университет проф. д.и.н. Казимир Попконстантинов. При представянето на доклада си проф. Попконстантинов отбеляза, че въпросът за отшелничеството в средновековна България е въпрос, който отдавна вълнува не само духовници, църковни и светски историци, а и археолози, литургисти, литературоведи, изкуствоведи и други изследователи.
Софийската Света гора е почитана още през Първото българско царство, каза д-р Пламен Орфеев в Рилския манастир. Той представи доклад, изготвен съвместно с проф. Зарко Ждраков, на тема „Софийската света гора и култът към свети Йоан Рилски“. В него се посочва, че Рилският пустинник е погребан в Средец, тъй като най-вероятно Витоша е била първата планина, в която се е подвизавал, преди да отиде в Рила.
В Рилския манастир д-р Бояна Минчева от Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ представи доклада „Служба с житием преподобного отца нашего Йоанна Рильского – от иждивителя до новите дарители", посветен на богослужебния текст с включено житие. Тя представи екземпляри от „Служба с житием преподобного отца нашего Йоанна Рильского“ - по думите й това е първото печатно съчетание на житието на св. Йоан Рилски със службата му на църковнославянски език, отпечатано в Киево-Печорската лавра през 1671 г.
Култът към свети Йоан Рилски добива широка популярност още през Средновековието, каза гл. ас. д-р Калина Минчева в Рилския манастир при представяне на доклад, посветен на завета на свети Йоан Рилски и духовното наследство, което той оставя. На свети Йоан Рилски са посветени голям брой жития, няколко служби, а и паметта на светеца е отбелязана в редица месецословни сборници, посочи д-р Минчева. Изображения на светеца има в почти всеки български храм, както и в редица църкви извън българския ареал, издигнати след тринадесети – четиринадесети век.
Появата на тиражираните графични изображения в православната култура е явление с неочаквано голямо значение. Това каза при представяне на доклад на тема „Контактите на Рилския манастир с Европа и Света гора през призмата на манастирските щампи“ доц. д-р Ралица Русева. Една от най-ранните щампи с изображение на свети Иван Рилски и сцени от житието му е отпечатана във Виена през 1791 г., благодарение на щедро ктиторство. На следващата година сходна гравюра се отпечатва в Москва, също с дарение, каза доц. Русева.
Двудневната конференция e под егидата на Националната комисия на Република България за ЮНЕСКО, със съдействието на Министерството на образованието и науката и с подкрепата на Българската православна църква. В нея участват учени от Българската академия на науките и от български университети, както и авторитетни лектори от Германия, Италия, Полша, Румъния, Унгария, Казахстан, Китай.
БТА участва в третия Международен форум за кирилицата „Духовното наследство в дигиталния век“ с презентацията „Кирилицата в медиите“ на генералния директор на агенцията Кирил Вълчев.
В края на форума за кирилицата президентът Илияна Йотова обяви, че следващото издание ще е през 2028 г., като темата предстои да бъде определена.