Проф. д-р Ивета Ташева, д.м., е началник на Клиниката по кардиология и инвазивна кардиология в УМБАЛ „Софиямед“. Тя е специалист кардиолог с над 20-годишен опит и фокус върху интервенционалното лечение на многоклонова коронарна болест и лечението на периферни съдови оклузии. Клиничните й интереси включват и ендоваскуларно лечение на исхемичен мозъчен инсулт чрез механична тромбектомия и супер селективна фибринолиза.
Проф. д-р Ивета Ташева, д.м., завършва Медицинския университет в София през 1996 г. Има придобити специалности „Вътрешни болести“, „Кардиология“ и „Инвазивна ангиология“. Притежава магистърска степен по „Здравен мениджмънт“. През 2019 г. защитава докторска степен по „Кардиология“ в Медицинския факултет на СУ „Св. Кл. Охридски“ на тема: „Ендоваскуларно лечение на комбинирана периферно-артериална и коронарна болест“.
Завършила е международни курсове по интервенционална кардиология, IVUS и FFR, каротидно стентиране, периферни интервенции. Сертифициран специалист по Инвазивна кардиология и ангиология. Член на Дружеството на кардиолозите в България, Българското дружество по интервенционална кардиология, Европейското кардиологично дружество и Европейската асоциация за перкутанна сърдечно-съдова интервенция.
Има участия в множество национални и международни конгреси и семинари по специалността. Автор е на над 80 публикации в най-реномираните чужди и български медицински списания, както и на монографиите „Ендоваскуларно лечение на комбинирана периферно-артериална и коронарна болест“ и „Медицинска хуманитаристика“.
Интервюто препубликуваме от здравния портал CredoWeb поради актуалността на темата. Вътрешните акценти са на редакцията.
- Проф. Ташева, кои хора е редно да си направят профилактични изследвания, насочени към сърдечносъдовото здраве? Кои лабораторни изследвания са подходящи и какво да очакват от кардиолога при преглед?
- Профилактичен преглед при кардиолог е уместно да си направи всеки човек, който е на възраст около 45-50 години. Даже бих посъветвала и по-младите хора да ходят на подобни прегледи, още повече че напоследък сърдечносъдовите заболявания, а и усложненията от тях, се проявяват във все по-ранна възраст. Принципно в световен план факторите, които са предпоставка за сърдечните заболявания са по-заседналият начин на живот, тютюнопушенето, затлъстяването, както и тенденцията към застаряване на населението, особено в Европа. При преглед при кардиолог е добре да се направят комплексни изследвания - физикален преглед, ЕКГ, измерване на артериалното налягане, ехокардиография, а при по-специфични групи - и доплер на артериални и венозни съдове. Рутинните лабораторни изследвания, които използваме, са кръвна картина, липиден профил, бъбречни и чернодробни показатели, щитовидни хормони, кръвна захар, както и някои по-специфични тестове за диагностициране на инсулинова резистентност.
- Как ниските температури и променливото време се отразяват на пациентите със сърдечносъдови заболявания?
- Ниските температури водят до т.нар. вазоконстрикция - свиване на кръвоносните съдове и респективно при хората с хипертония се повишава артериалното налягане. При исхемична болест на сърцето пък при излагане на студено пациентите получават т.нар. студова ангина, която е израз на недоброто кръвоснабдяване на сърцето, защото от студа, както отбелязах, се свиват кръвоносните съдове. От друга страна, знаете, студеното време засилва честотата на респираторните инфекции и
при пациенти със сърдечни проблеми се стига до декомпенсиране на хронични заболявания като сърдечната недостатъчност
- Вярно ли е, че хипертониците обичайно имат „лятна“ и „зимна“ терапия и в какво е разликата?
- Да, при пациентите с хипертония през зимните месеци се налага да се увеличи дозата на приеманите антихипертензивни медикаменти, а често и се добавят нови, защото артериалното налягане се е повишило вследствие на вазоконстрикцията, която настъпва при ниските температури. През лятото наблюдаваме обратния феномен - т.нар. вазодилатация, тоест разширяване на съдовете и понижаване на артериалното налягане. Тогава обикновено намаляваме лекарствата.
- Почти всички вече знаят за рисковете от високото кръвно. Но при най-възрастните и прекалено ниските стойности могат да са опасни. Какво е нормалното кръвно при пациентите на 80+ г.?
- С напредването на възрастта артериалното налягане често се повишава. Това се дължи на промени в аортата -при млади пациенти тя е разтеглива, а при възрастните става ригидна. Разбира се, има други фактори и състояния, резултат от общото състояние на възрастния пациент, които обуславят хипертензивните нарушения.
За нормална горна граница при възрастни хора се приема АН 139/89 mmHg
Стойности над тези и съответно нелекуването на хипертонията могат да доведат до усложнения, като най-честите и тежките са хеморагичен и исхемичен инсулт, сърдечна недостатъчност и исхемична болест. От друга страна, ниските стойности на АН пък водят до нарушаване на миокардната перфузия, тоест доброто и нормално кръвоснабдяване на сърцето. Това е от особено значение при пациенти с исхемична болест на сърцето - хипотонията при тях води до стенокардни оплаквания поради недобро кръвоснабдяване.
- За кои пациенти са подходящи и за кои - не апаратите за кръвно, които се поставят на китката?
- Апаратите за измерване на артериалното налягане, които се поставят на китката, не са подходящи при възрастни пациенти, точно поради промените, които настъпват при тях в аортата и за които споменах по-горе. След редица проучвания беше установено, че този вид апарати са подходящи предимно за хора под 40-45 години. Причината е, че чрез тях измерванията се правят върху артериите в китката, които са с доста по-малък калибър от тези над лакътя.
С времето артериите в тялото се променят и стават още по-тънки, затова и апаратите за кръвно за китка не успяват достатъчно прецизно да доловят сигналите от тях
- Как в домашни условия пациентът и близките му могат да разграничат дали болка в гръдния кош е от сърдечен произход, или се дължи на други причини?
- Всяка по-продължителна гръдна болка би трябвало да накара пациента да потърси лекарска помощ. Болката при исхемичната болест на сърцето обичайно се явява при физическо усилие, тя е продължителна и налага да прекратим физическото натоварване. Така е при т.нар. стабилна коронарна артериална болест. Болката при инфаркт се проявява в покой с ирадиация най-често към долната челюст и горните крайници. Болката при аортна дисекация например е много силна, раздираща, разпространяваща се към горните и долните крайници. Така или иначе, вече срещаме доста разновидности на гръдната болка и понякога много атипична болка след преглед и инструментални изследвания доказва сериозно сърдечносъдово заболяване. Затова и заключението е, че
всяка гръдна болка налага консултация с кардиолог, за да се изключи или потвърди остро или хронично сърдечносъдово заболяване
- Кога говорим за хипертонична криза и какви трябва да са първите действия при нея до провеждането на лекарска консултация?
- Хипертонична криза наблюдаваме при внезапно и много бързо повишаване на артериалното налягане. В такива случаи е редно да се извика „Спешна помощ“, а след това вече да се направи консултация с кардиолог, който да назначи и необходимите изследвания.