Иво Братанов е доцент по история на новобългарския книжовен език в Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“, доктор по български език. Той е индивидуален член на Съюза на учените в България. За читателите на в-к „Утро“ доц. И. Братанов изяснява произхода на думи, изрази и обичаи, чийто смисъл е известен на малцина от нашите съвременници.
В българския синодален превод на старозаветната книга „Псалтир“ между другото е засвидетелствано съществителното има палица. Понеже псалмът, в който е засвидетелствана тя, е сравнително кратък, ще го цитирам изцяло: „1. Господ е Пастир мой, от нищо не ще се нуждая: 2. Той ме настанява на злачни пасбища и ме води на тихи води, 3. подкрепя душата ми, насочва ме по пътя на правдата заради Своето име. 4. Да тръгна и по долината на смъртната сянка, няма да се уплаша от злото, защото Ти си с мене; Твоят жезъл и Твоята палица ме успокояват. 5. Ти приготви пред мене трапеза пред очите на враговете ми, помаза главата ми с елей; чашата ми е препълнена. 6. Тъй благостта и милостта (Ти) да ме придружават през всички дни на живота ми, и аз ще пребъдвам в дома Господен много дни.“ (Пс 22)
Думата палица е остаряла и в съвременния български книжовен език се употребява рядко. Едно от значенията ѝ е пръчка, тояга (особено овчарска тояга). Тя се среща и в други славянски езици (сърбохърватски, словенски, руски, украински, чешки, словашки и полски), а този факт показва, че коренът на думата е праславянски. Тя е образувана от праслав. *pālā. От същия корен с наставката *-ъkā e образувана думата палъка (вж. и рус. палка „пръчка, тояга, бастун“, укр. палка, пол. palka). Съществителното име палица е засвидетелствано и в старобългарски писмени паметници (напр. в Синайския псалтир и в Супрасълския сборник).
Цитираният по-горе псалм, както става ясно от надписа му, е дело на св. цар Давид и е хвалебна молитва към Бога. В него съществителното име палица е употребена именно със значението „овчарска тояга“, понеже Бог е уподобен на пастир, който води своето стадо (вж. първите два стиха на цитирания псалм). Синодалният превод на Стария Завет чрез думата палица предава грц. βακτηρία „пръчка, тояга, жезъл“.
Тоягата има две функции. Тя е средството, с което пастирът прогонва враговете на стадото, а също така е и знак за властта над стадото.
*Кратките сведения за произхода на думата палица давам по Български етимологичен речник. Т. V (Падеж – Пуска). С., АИ „Проф. Марин Дринов“, 20212, с. 27.
Иво БРАТАНОВ