Идеята подкрепят предимно избирателите на Съюз за спасение на Румъния (eдна от четирите партии в управляващата коалиция – бел.ред.), хората между 30 и 44 години, тези с висше образование и жителите на големите градски райони.
Според 27,7 процента забраната трябва да бъде за деца до 16 години, 17,2 на сто посочват като граница 18 години, 16,6 процента - 14 години, 8,3 на сто - 15 години.
За 48,6 процента от анкетираните непълнолетни представляват най-уязвимата група по отношение на използването на социални мрежи, 26,2 на сто посочват цялото население, 12,1 процента - възрастните хора, 8,1 процента - хората с начално образование и 1,1 процента - други групи. Делът на неотговорилите е 3,9 на сто.
„Липсата на ясно мнозинство около една възраст показва, че социалните норми все още се формират и обществото не е установило общ критерий относно подходящия момент на достъп“, коментира директорът на ИНСКОП Ремус Щефуряк.
Друг аспект от проучването показва, че една четвърт от румънците, или 24,8 процента използват ежедневно изкуствен интелект, 41,6 процента – никога, 17 на сто - няколко пъти седмично, 15,7 процента - няколко пъти месечно, 0,9 на сто не знаят или не отговарят.
Най-активни в това отношение са избирателите на Съюз за спасение на Румъния, хората между 18 и 44 години, тези с висше образование, жителите на столицата и големите градски райони.
Близо три процента от анкетираните заявяват, че имат голямо доверие в информацията или резултатите, предоставени от системите с изкуствен интелект, 21,4 на сто казват, че имат доста голямо доверие, 44,1 процента - малко доверие, а 26,7 на сто изобщо не се доверяват. Делът на неотговорилите е 4,9 процента.
Според данните 19,1 процента от румънците казват, че са много притеснени от перспективата да загубят работата си заради платформи с изкуствен интелект, 14,6 на сто са доста притеснени, 14,2 процента не са особено притеснени, а 49,4 на сто изобщо не са притеснени, 2,7 процента не знаят или не отговарят.
„Румъния е структурирана в два различни дигитални свята: градско, образовано и активно малцинство, което интегрира инструментите на изкуствения интелект (ИИ) в ежедневието, и мнозинство, което остава напълно извън тази екосистема. Разликата във възрастта е от основно значение: младите хора не само използват ИИ по-често, но и го възприемат като ежедневен инструмент, докато за възрастните хора той е далечна технология, трудна за интеграция и потенциално разрушителна“, отбелязва директорът на ИНСКОП Ремус Щефуряк.
Проучването е проведено между 2 и 6 март, сред 1100 души над 18 години, интервюирани по телефона. Допустимата статистическа грешка е +/- 3 процента, а степента на надеждност - 95 процента.